В историята няма празни страници, които да бъдат изписани от новите народи

Денко Малески, „Плусинфо”

Един от авторите на Преспанския договор и бивш министър на външните работи на Гърция Никос Кодзияс навремето в интервю за Телма каза: Спомняте ли си, че в началото имахте президент и преговарящ, които бяха срещу Преспанския договор? Днес сеща ли си още някой за този факт? Какво стана с тях? След смяната на властта днес и двамата професори са живи и здрави, така както това става в една либерална демокрация.

И точно както става в една демокрация, която гарантира правото на личен избор, единият бивш президент, реши да мълчи по отношение на актуалните политически събития, а другият, бивш преговарящ работи върху кариерното си израстване чрез публични изяви и критики срещу външната политика на правителството. Но, какво стана с техните позиции относно Преспанския договор след приемането ни в НАТО, този голям успех на македонската външна политика? Нищо. Навремето Джордж Оруел написа, че интелектуалците не променят мненията си, те просто загиват при сблъсъка с действителността.

Точно тези уроци трябва да имаме предвид при спора с България.

Има и още нещо, което би трябвало да сме научили. И това е свързано с отношението между историята и държавната политика. Независимо от факта, че либералната демокрация е открита за всякакъв вид интерпретации на историята, държавната политика няма тази свобода - да избира каквото си пожелае. В програмата на индийската националистическа партия Джаната пише, че почти цяла Азия е част от историческа Индия, но това не е държавната политика на страната. Полагането на основите на македонската идентичност върху античната гръцка култура и история от страна на македонската държава бе грешна политика, която се разби пред категоричната международна действителност. Нейните автори продължават да смятат, че са прави. И в това не са сами.

Историци и интелектуалци продължават да живеят със заблудата, че всеки народ има право да изписва собствената си история така както иска. Нациите, тези "измислени" общности, съгласно разбирането на Андерсън, все пак не са напълно "измислени" общности. Съществуват исторически факти и нещо, което се казва обективна научна истина. Няма празни страници, които да бъдат изписани от страна на новите народи. Страниците са запълнени от старите народи и пространството за дописване е ограничено.

Гърците ни премахнаха от собствената си история и отказаха да я споделят с нас. Българите твърдят, че сме едно. Кодзияс припомня, че новата македонска идентичност, чието начало води от втората половина на 19-ти и първата половина на 20-ти век, в търсенето на своето различие "затъна" в гръцката история и това бе коригирано с Преспанския договор. Това различие, въпреки заплахите срещу неговия живот и семейство от страна на гръцките националисти, в крайна сметка бе прието от гръцката държава. Без масова обществена подкрепа.

Кодзияс съветва българите да приемат това различие, защото в противен случай може да дестабилизират не само РС Македония, а целите Балкани. Той е прав. Само чрез подкрепата на новата идентичност съседните държави може да премахнат старите съперничества около Македония, за да не започнат да бълбукат отново под краката ни. 

*Денко Малески е първият министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция Малески призоваваше публично за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019 г. след като написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник "поради намалени бюджетни средства". Малески е професор по международни отношения в Университета в Скопие.

(Източник: БГНЕС)