718 години от събитието, което се превърна в синоним на нещастие и постави кървавия край на един от най-влиятелните ордени в историята. То е и основата на мистиката зад „Петък 13-ти“. В зората на 13 октомври /петък/ 1307 г. хиляди рицари тамплиери във Франция са събудени не от молитва, а от стоманата на кралските стражи. Това не е просто арест, а перфектно координиран удар, който ще промени Европа завинаги.

Засадата: Как паднаха най-могъщите рицари?
По тайна заповед на френския крал Филип IV Хубави, негови агенти нахлуват едновременно във всички командории на Ордена на тамплиерите. Над 140 рицари само в Париж, включително самият Велик магистър Жак дьо Моле, са оковани и хвърлени в тъмница. Ударът е светкавичен и безпощаден. Орденът, който векове наред е бил елитната бойна сила на християнския свят и банкер на европейските крале, е обезглавен за броени часове.

Защо? Истинската причина зад удара
Официалните обвинения са шокиращи и целят да сринат авторитета на рицарите: ерес, содомия, поклонение на идоли (мистериозния Бафомет), плюене върху кръста и дори ритуално ядене на деца. Пълният списък съдържа 117 абсурдни точки, създадени да разпалят страха и омразата на обикновените хора.

Истинската причина обаче е далеч по-прозаична: пари и власт. Крал Филип IV е затънал в огромни дългове именно към тамплиерите, които са финансирали войните му. Тяхното богатство е легендарно, а финансовата им мрежа се простира из цяла Европа. Филип вижда в унищожението на Ордена двоен удар: елиминиране на кредиторите си и присвояване на несметните им съкровища. За целта той използва и слабостта на папа Климент V, който е французин и управлява от Авиньон под прякото влияние на краля.

Ужасът на Инквизицията
Веднъж арестувани, тамплиерите са предадени в ръцете на Инквизицията. Подложени са на нечовешки изтезания – разтягане на крайници, горене на стъпалата, смачкване на кости. Много от рицарите, пречупени физически и психически, правят фалшиви самопризнания, надявайки се на милост.

Когато обаче 54-ма рицари се отказват от показанията си и заявяват невинността на Ордена, Филип IV показва истинското си лице. Без да чака папско решение, той ги изгаря на клада в Париж като рецидивисти в ереста. Това е ясен сигнал към останалите – всяка съпротива ще бъде смазана с огън. Орденът е сломен. През 1312 г. на събора във Виен, папа Климент V официално го разпуска, а имотите му са конфискувани.

Кладата и проклятието, което промени историята
На 18 март 1314 г. идва ред и на последните водачи на Ордена, сред които и Великият магистър Жак дьо Моле. Осъдени на доживотен затвор, те чуват присъдата си. Но възрастният магистър, виждайки окончателното предателство, изригва с думи, които отекват в историята:

"Орденът е свят, чист и невинен! Вие сте тези, които го предадохте и клеветихте!"

Присъдата веднага е заменена със смърт. Още същия ден Жак дьо Моле и приорът на Нормандия са изведени на малък остров на Сена, за да бъдат изгорени. Докато пламъците го поглъщат, според легендата, Дьо Моле отправя своето зловещо пророчество:

"Папа Климент! Крал Филип! Призовавам ви и двамата пред Божия съд до една година от днешния ден! Проклятие! Проклятие над рода ви до тринадесето коляно!"

Думите му се оказват смразяващо точни.
Папа Климент V умира само месец по-късно, на 20 април 1314 г., от тежка болест.
Крал Филип IV Хубави умира преди края на годината, на 29 ноември 1314 г., след нелеп инцидент по време на лов.
Проклятието не спира дотук. В следващите 14 години тримата синове на Филип умират един след друг без да оставят мъжки наследник, слагайки край на пряката линия на Капетинската династия. Франция навлиза в период на нестабилност, който скоро ще я хвърли в опустошителната Стогодишна война.

Дали е било божие наказание, проклятие или просто зловещо съвпадение, едно е сигурно: алчността на един крал не само унищожи рицарите тамплиери, но и пося семената на бедствия, които Франция ще жъне в продължение на столетия.