Аделхайд Вьолфл, Дер Щандарт

Очевидно не е мислено много сериозно върху обръщането на Олаф Шолц към Сърбия.

Визитата му в Белград на 19 юли 2024 г. показва, че германският канцлер е готов да се хвърли в обятията на поредния автократ, когато става въпрос за суровини. Сделката за литий с Александър Вучич поражда редица опасения.

Първо, сръбската общественост беше умишлено измамена. През януари 2022 г. тогавашният премиер Ана Бърнабич отмени проекта за литиева мина след протести на природозащитници. Това обаче очевидно беше само блъф, за да се продължи задкулисно. Сега същата мина е повод да се празнува, а г-жа Бърнабич твърди, че за събитията през 2022 г. са виновни чужди тайни служби, които искали да навредят на Сърбия. Твърдението, че чужди агенти са планирали злодеяния, е познато от режима в Русия. Сръбските политици и техните медии постоянно провеждат антигермански кампании в тази насока.

Но на Берлин не му пука. В края на краищата европейската автомобилна индустрия, която иска да премине към електрически автомобили, спешно се нуждае от алкалния метал литий. Тя също така иска да стане по-малко зависима от Китай, който разполага със запаси от суровината. Ето защо авторитарният режим в Сърбия явно е готов да изпълни желанията ѝ. В края на краищата в западната част на страната има големи залежи на литий.

Всичко е свързано със сделки

Сделката обаче има цена, която сръбските граждани ще платят. В крайна сметка Германия е най-важната страна за Сърбия - както в политически, така и в икономически план. Ако германското правителство вече не настоява за демократични стандарти и върховенство на закона заради собствените си бизнес интереси, никой друг няма да го направи. Това вреди най-вече на смелите демократични сили в Сърбия, които имат доверие в Германия.

Поведението на германската дипломация спрямо Сърбия от известно време насам се набива на очи и все повече се характеризира с политика на умиротворяване, въпреки че Сърбия не подкрепя санкциите срещу Русия, следва крайно националистическо-ревизионистична политическа линия и дестабилизира региона с амбициите си за Велика Сърбия. На заден план стоят сделките: според „Файненшъл таймс“ Сърбия доставя на Украйна оръжия на стойност 800 млн. евро. Вучич провежда ефикасна политика със замах, като по този начин заглушава критиките.

Политика на умиротворяване

Политиката на умиротворяване на режима в Белград е и за сметка на по-малките съседни държави. Така например се забелязва, че Германия обвърза подкрепата си за присъединяването на Косово към Съвета на Европа с нови условия и по този начин също го възпрепятства. Преди това Сърбия масирано лобираше в полза на това Косово да не бъде прието в Съвета на Европа.

Твърди се, че по време на преговорите за Охридското споразумение с Косово преди година и половина германската страна е обещала на представителите на Сърбия, че ще подкрепи проекта за литий. Следователно бялото злато се използва за политически сделки. Германия изглежда като молител. А Вучич печели точки на всички нива. Въпреки сделката за лития, той все още не е подписал споразумението и редовно потвърждава, че никога няма да го направи.

Депутатът от германския ХДС Кнут Абрахам с право предупреждава, че „както някога с Путин“, една държава може безнаказано да налага агресивна политика на съседите си заради икономическите си отношения. Във всеки случай дипломацията в областта на суровините, която загърбва върховенството на закона и стандартите на ЕС, засилва авторитарното поведение и изпраща погрешен сигнал. Последиците от това ще се усетят на Балканите. /БГНЕС