През април 2011 г. тогавашният председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу посещава Загреб и съобщава, че критериите не са изпълнени и че Хърватия няма да се присъедини към ЕС, а ще прекара още известно време в чакалнята заедно със Сърбия.

Хърватското правителство, ръководено от Ядранка Косор, приема това послание сериозно и реформите са ускорени. На 1 юли 2013 г. Хърватия става 28-ата държава-членка на Европейския съюз. След десет години Сърбия и другите страни от Западните Балкани изглеждат по-далеч от този път от всякога.

Преговорите на Хърватия не бяха нито бързи, нито лесни. Подобно на останалите страни от бивша Югославия, пречките пред официален Загреб включваха сътрудничеството с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага, двустранните въпроси със съседите, както и върховенството на закона.

Освен това, подобно на днешния ден, скептично настроените към разширяването държави-членки като Нидерландия и Франция създадоха предизвикателства. Въпреки това готовността на държавите-членки на ЕС за разширяване беше малко по-голяма, отколкото днес, така че не е погрешно да се заключи, че Хърватия хвана последния влак за присъединяване към Европейския съюз.

За разлика от другите страни от Западните Балкани, членството в ЕС наистина беше основна външнополитическа цел за всички хърватски власти след получаването на независимостта. Страната започна преговори през 2005 г., а последните глави бяха затворени на 30 юни 2011 г.

През десетилетието на членство Хърватия постигна всичките си цели за европейска интеграция и от 1 януари 2023 г. стана член както на Шенгенското пространство, така и на еврозоната. През първата половина на 2020 г. Хърватия пое и председателството на Европейския съюз по време на предизвикателната криза, причинена от пандемията от COVID-19.

Бившият докладчик на Европейския парламент за Хърватия Ханес Свобода заяви пред „European Western Balkans“, че цялостното присъединяване на Хърватия към ЕС е било успешно.

"По време на присъединяването ѝ все още имаше известна готовност за разширяване и особено Германия даде ясно да се разбере на Нидерландия и Франция, че ЕС трябва да приеме поне още една държава в ЕС - най-вече и заради стабилността в Югоизточна Европа", припомня Свобода.

Икономиката - най-голямата полза от членството в ЕС

Преди да се присъедини към ЕС, Хърватия преживя рецесия, продължила повече от шест години. Спадът на реалния БВП от 2009 г. до 2014 г. възлиза на 12,6%. Само две години след присъединяването към Съюза БВП започва да расте до 2020 г., когато спадна с 8,6% поради пандемията от COVID-19. Въпреки това, тъй като е член на Европейския съюз, помощта от Брюксел допринесе за бързото възстановяване, като през 2021 г. растежът достигна 13,1%.

Например през 2013 г. БВП на глава от населението в Хърватия беше 61% от средноевропейския, а през миналата година достигна 73% от средноевропейския. В годината на присъединяване към ЕС хърватите имаха БВП на глава от населението малко над 10 000 евро, докато през 2022 г. той надхвърли 17 000 евро. Така по отношение на БВП на глава от населението Хърватия изпревари Словакия и Гърция.

Хърватите се справят добре и по отношение на равнището на безработица. През май тази година тя е под 5,6%. На практика това означава, че в Хърватия никога не е имало повече заети лица.

По-нататъшното разширяване все още е далеч

Мнозина смятат, че руската агресия в Украйна е постигнала това, което е изглеждало невъзможно - поставянето на политиката на разширяване високо в европейския дневен ред. Въпреки това по-нататъшното разширяване все още изглежда далечно. Черна гора има най-големи перспективи да стане следващата държава-членка на Европейския съюз, тъй като е отворила всички преговорни глави и е напреднала най-много в преговорите.

Бившият член на Европейския парламент Свобода заявява, че методите на разширяване и стратегиите са се променили значително в сравнение с онова време, особено след като Украйна и Молдова почукаха на европейската врата.

В становище, публикувано на уебсайта на Международния институт за мир, Свобода отбелязва, че всички страни-кандидатки, които се стремят да станат част от европейското семейство, трябва да са готови да проведат необходимите реформи и да разрешат вътрешните и регионалните спорове.

Разсъждавайки върху идеята за поетапно присъединяване, Свобода пише, че тя би могла да предложи ясна подкрепа на всички сили в държавите от Западните Балкани, които се стремят към прилагане на принципи и ценности. /БГНЕС