Нещата станаха грозно истински! Този път и CNN не може да бъде обвинена в манипулации, тъй като в социалните медии се публикуват материали в реално време. Гледам кадрите в Ютуб от войната в Украйна и не мога да повярвам. Умишлено премазани от танкове цивилни автомобили с хора вътре, разстреляни от упор семейства от картечници на бронетранспортьори. Бога ми, това и в Босна не съм го виждал, предпоследната война в мирна Европа през 90-те години.

Не може да бъде, казвам си, това не е СПЕЦНАЗ, когото Владимир Путин поздрави за героизма в Украйна! Това не са моите приятели от Симин хан край Тузла, които с марш на скок за няколко часа превзеха летището в Прищина през 1999 г. и го оставиха на генералите, които сега чинно стоят на килимчето пред Големия шеф и гледат като ученика в легендарната картина на Решетников "Опят двойка".

Покрай сегашните господари на Кремъл, все повече хора се страхуват от отговора на въпроса дали руснаците са като останалите нормални човешки същества. Говорил съм с истински бойци от СПЕЦНАЗ след Афганистан и Чечения. Нормални хора са, обичащи майка си, любимата и децата, семейството, приятелите и не на последно място родината. Изпълнявали войнския си дълг, според суровите закони на професията. Това са хора, които многократно са се сблъсквали със смъртта, но не биха отнели умишлено нечий живот, освен на въоръжен враг срещу когото са изправени. Тези хора са като нас, но са хвърляни в огъня години наред, за да градят имиджа на Русия като велика сила. Какво, по дяволите, се обърка, че така да изтрещиш и да убиваш от упор мирни граждани в името на величието на Русия?!

Великите сили са такива не само заради мащабите на териториите, които контролират, мощта на оръжието и силата на икономиката си, а преди всичко заради това, че установяват и са гарант за спазването на международния ред, с което останалите държави се съобразяват.

А велика ли е Русия?

По територия е велика, но защо е алчна за още и още чужди земи?! Геополитолозите тълкуват, че за спечелване на стратегически сухопътни коридори, буферни зони и прочие. И какво ще постигне с тези буферни зони, след като създава буфер в сърцата на съседите, а рано или късно и в останалия свят.

Като ядрена сила е велика и именно затова беше инсталиран в Кремъл сегашният му обитател, за да постави под контрол ядрените оръжия и да спре кражбите и контрабандата на червен живак и стратегически компоненти, с цел да не попаднат в ръцете на терористи, които да направят атомна бомба за да шантажират свободния свят.

Неоспорими са успехите на руската наука в космическата сфера, докато военно-промишленият комплекс на Русия извърши скок във военно-технологично отношение през последното десетилетие, но винаги силата и предимството на руската армия са били мотивираните бойци и командири. А дали е така и в сегашната война в братска Украйна?!

Като икономика, обаче, Русия не можа да превъзмогне суровинно-въглеродната си зависимост и остана на нивото на средно развитите държави по величина на БВП. Руският политически елит не съумя да приеме необходимостта от дълбоки икономически реформи за възприемане на западния модел на саморегулиращи се пазарни отношения, нито на китайския модел на полулиберален пазар под обвивката на държавен капитализъм, което само по себе си е оксиморон, но засега работи. Очакваните след Михаил Горбачов реформи доведоха до промяна на формата, но не и същността: от един модел на командна икономика, каквато беше социалистическата държавно-планова икономика, се премина към друг команден модел, на олигархично-бюрократичната икономика. Но, рано или късно, всяка командна икономика завършва на командно дишане...

Твърди се, че санкциите на Запада са неефикасни и несправедливи. Неефикасни бяха досегашните, тъй като не засягаха елита, а несправедливи са затова, че най-вече ще ударят по обикновените хора. Но и смъртта е несправедлива. Виновни ли са украинците, че бяха вероломно нападнати и дори невинни деца са избивани?! В Украйна живее триста хилядна българска диаспора. Тя също няма да бъде пощадена от Кремъл, колкото и някои български защитници на националния интерес да се стараят да балансират между руските, американските и европейските интереси, забравяйки, че има общочовешки ценности, между които е и правото на живот. Когато утре се събудим в един по-мирен и справедлив свят, ще се срамуваме ли отново, че не сме били храбри да осъдим агресията, войната, безмилостните и безсмислени убийства на мирни хора и деца?! Моля тези защитници ясно да артикулират в парламента кой е българският национален интерес, но не с аргумента, че не е нито руски, нито американски, нито европейски. А какъв е, след като България е пълноправен член на НАТО и ЕС?

Войната в Украйна се задълбочава с всеки изминат ден

и нещата предстои да станат трагични, колкото и да са самоотвержени далеч по-слабо въоръжените украински защитници на отечеството. Войната в Украйна може непредвидимо да се превърне в наш вътрешнополитически проблем, да разтърси отново политическата ни система, да сформира ад хок нови коалиции и да обезсмисли борбата за реформи, нов политически климат и върховенство на закона!

Вярно, не е лесно да вземаш решения в среда на постоянни хибридни атаки, но трябва да свикваме. Дори в коментарите на най-добрите ни геополитически анализатори виждам да се прокрадва желанието някак си да бъде намерено оправдание за поведението на Кремъл. Защо трябва да го правим, след като руски интелектуалци и обикновени хора по площадите в Русия се изправят смело за да кажат не на войната?! Майката е светиня във възприятието на руския човек, а руските майки искат децата им да се върнат живи и здрави, а братоубийствената война да бъде незабавно прекратена. Кремъл подцени това движение, а то ще се разраства все повече със затъването във войната в Украйна. Ще стигне ли Кремъл до безумието да хвърли силите, които потушиха протестите в Казахстан срещу собствения си народ? С нахлуването в Украйна, Кремъл влезе в път без изход, по който тръгна и през 1979 г. в Афганистан. Границата беше прекрачена и оттук нататък режимът може да се крепи на власт само с репресии и да забави колкото може повече процесите на разпад на централизма, които рано или късно ще доведат до Русия на регионите. /БГНЕС

Детелин Димитров, външнополитически наблюдател. Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС