От няколко седмици темата за въоръжението на новите бойни кораби се разглежда в детайли от МО. По време на служебното правителство, Министерството се активизира, почти с необратимо закъснение. Водят срещи с всички заинтересовани страни с цел да се изясни с каква огнева мощ ще разполагат двата нови мултифункционални бойни кораби на флота и колко ще струва това въоръжение. В началото на месеца стана ясно, че за пълните боекомплекти на двата кораба ще са необходими допълнителни между 500 млн. и 1 млрд. лв. Изглежда този разход до сега не е бил дискутиран публично, има риск ВМС да се окажат в положение, като ВВС, които няма да получат пълен комплект въоръжение за новите F-16 поради недостиг на бюджет и ще докоомплектоват на по-късен етап.

Темата се флотското въоръжение е от изключително значение за България и поради засиленото военно присъствие на руски кораби в Черно море. Инвестицията е значителна, но от нея ще зависи развитието на флота през следващите поне 25-30г. Министерството на отбраната трябва да вземе бързо информирано решение, тъй като инсталациите за изстрелване се залагат в процеса на изграждане на корабите, а те предопределят избора на ракетите. От този важен избор зависи дали страната ще може ефективно да пази външната граница на НАТО.

Съгласно информация, получена от източници близки до МО става ясно, че се разглеждат два варианта за основна бойна ракета на корабите, а именно противокорабни ракети RBS-15 Mk3 на компаниите Diehl Defence (Германия) и Saab (Швеция) и Naval Strike Missile (NSМ) произвеждана от норвежката компания Kongsberg и американската Raytheon Technologies. Представители на двете компании, както и на главния изпълнител на програмата Lurssen се редуват на срещи в МО, за да се изясни какво точно предлагат и на каква цена.

До тук става ясно, че настоящото политическо ръководство на МО няма ясно стратегическо решение и анализ на възможностите за основното въоръжение на. В отговора, който получихме от МО четем: „През ноември 2020 г. между Министерството на отбраната на Република България и компанията „Люрсен”- Германия беше подписан договор за проектиране, построяване и доставка на два многофункционални модулни патрулни кораба с корабен и брегови комплект запасни части, инструменти и принадлежности, обучение на екипажите и на инженерно-техническия състав, осъществяване на интегрирана логистична поддръжка след изтичане на гаранционния срок и индустриално сътрудничество. Основната цел на договора е придобиването на платформи, които са оперативно съвместими с НАТО и позволяват ефективно участие в операции на Алианса. В договора, одобрен от Министерския съвет, е определено какво въоръжение ще бъде монтирано на новите бойни кораби за Военноморските сили“.

Предишното правителство е предоставило правото на корабостроителницата Lurssen да избере въоръжението на нашите кораби. И главният изпълнител на поръчката възнамерява да подпише договора за установките с шведската фирма Saab – решение което може да доведе до сериозни последици за флота. В отговор на запитване въз основа на какво е направен изборът на ракета от военното министерство, липсва анализ. МО изглежда се опитва да събира информация по темата , докато ВМС са твърдо убедени в избора, който някой друг е направил без тяхно участие. Избраната RBS-15 Mk3 е ракета с концепция от 70-те години на миналия век, както повече от налично оборудване на българските въоръжени сили в момента. По-новото поколение RBS-15 Mk4 не е предложена на МО, но не става ясно защо. Според МО „Двете ракети, посочени във вашите въпроси - RBS-15 и NSM, са с различна концепция. RBS-15 е с активно насочване, докато NSM е с пасивно насочване. Множество фактори влияят на избора. При RBS-15 има натрупан опит в годините на експлоатация и към настоящия момент има разработени различни модификации и подобрения в тях. NSM е сравнително нова ракета с изцяло пасивно насочване, което поставя различни изисквания при нейното използване“.

Какво на практика означава това? RBS-15, както и повечето ракети на световния оръжеен пазар използват активна радиолокационна глава за самонасочване към целта. Излъчването на радарен сигнал от главата на ракетата дава възможност на противника да я открие, да я заблуди със системи за радио-електронна борба или да я унищожи. NSM използва инфра-червен и оптичен сензори, за пасивно насочване, които не излъчват идентифицируем сигнал. Това я прави „невидима“ за вражеските кораби и бреговата охрана. С други думи NSM по-трудно може да бъде прихваната и свалена в резултат на една по-модерна концепция.

Какво знаем до сега по отношение на използването на ракетите? В Европа с RBS-15 разполагат Германия, Хърватска, Финландия, Швеция и Алжир. Хърватска има старо поколение RBS, a Финландия започна процес по замяна на RBS с друга радарна ракета. Норвежката ракета NSM , се произвежда от 2012г. и вече е на въоръжение в Германия, Норвегия, Полша, САЩ. Северната ни съседка Румъния подписа договор, а Канада e следваща в списъка клиенти на NSM. Тя се произвежда серийно или както я описва Kongsberg е „единствената прецизна, високо обхватна ударна ракета от 5-то поколение на пазара“. На път ли сме да се включим в клуба на RBS, в който единствената страна от НАТО е Германия? Има ли логика да избираме боеприпас, който очевидно не е приоритетния избор на НАТО.

Цените на двете ракети не са публични на този етап, но по предварителната оценка се знае, че цената на придобиване на 28 – 32 ракети (колкото ще са необходими на България) варира между 160 – 230 млн. лева, без влизат разходите за поддръжка за тридесет годишния период на експлоатация. Според отговора на МО „При идентични количества поръчани ракети и имайки предвид и източника на придобиване, може да се каже, че цената на едно изделие излиза съизмерима за двата вида ракети.“ 

По информация от последните дни става ясно, че Diehl/Saab са предложили значителна отстъпка от първоначалната оферирана цена към България. Вероятно активността на конкурентите им от Норвегия е предизвикала тази отстъпка. Ако това е факт следва да си зададем въпроса, защо се налага частни фирми да оптимизират разходите за МО, вместо чиновниците да заслужат своите заплати и да преговарят в името на интереса на българския данъкоплатец. 

Освен цената за придобиване е важно да се сравнят и цените за поддръжка на ракетите. На този етап няма публична информация за тези цени, но те също представляват значителна част от цената на поръчката и не могат да се пренебрегнат. По старите ракети имат по-високи разходи за поддръжка.

Интересни са и коментарите на руските медии, които следят със задълбочен интерес какво се случва в Черно море. Общият извод е, че въоръжаването на Румъния и Полша с NSM ще разклати руските амбиции за военна доминация в Черно и Балтийско море. Пак ние в България може да се окажем слабата брънка във веригата на колективната сигурност на НАТО в региона. 

Източник: Фрогнюз.бг