18 Март, 2026

9 държави от Централна и Източна Европа настояват НАТО да укрепи източния си фланг

9 държави от Централна и Източна Европа настояват НАТО да укрепи източния си фланг

България също участва в лидерската среща в Букурещ

Девет държави от Централна и Източна Европа поискаха от НАТО да укрепи източния си фланг след нахлуването на Русия в Украйна.

Срещата на лидерите на България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия се проведе в румънската столица Букурещ по-малко от три седмици преди срещата на върха на НАТО в Мадрид, съобщи АФП.

"С оглед на повишените рискове за сигурността в Румъния и Черно море консолидирането на НАТО на източния ѝ фланг по единен и балансиран начин става още по-наложително и решаващо", заяви румънският президент Клаус Йоханис при откриването на срещата, която той председателстваше съвместно с полския си колега Анджей Дуда.

Срещата на върха на Атлантическия алианс ще изготви "дългосрочна визия... поставяща колективната отбрана и член 5 в центъра на действията", подчерта Йоханис, като се застъпи за "значителна трансформация на възпиращата и отбранителната позиция".

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг беше принуден да пропусне срещата на върха този месец поради здравословни проблеми, но ще се включи в дебатите онлайн.

Държавните глави на деветте държави, представени в Букурещ, ще обсъдят и въздействието на руската инвазия върху сигурността на "уязвимите партньори" на НАТО, включително Молдова и Грузия.

В телефонен разговор с полския президент Дуда в сряда американският му колега Джо Байдън потвърди ангажимента на Съединените щати към сигурността на източния фланг на НАТО и изрази надежда, че срещата в Букурещ ще бъде "успешна", съобщават от Белия дом.

През 2017 г. НАТО разположи многонационални бойни групи в балтийските държави и Полша, за да възпре Русия. След нахлуването на Русия в Украйна през февруари военният алианс изпрати там подкрепления.

Миналия месец заместник-генералният секретар на ръководения от САЩ алианс Мирча Джоана заяви, че НАТО вече не е обвързана с предишни ангажименти да се въздържа от разполагане на сили в Източна Европа.

Москва е "обезсмислила" учредителния акт на НАТО и Русия, като е нападнала Украйна и е спряла диалога с алианса, заяви Джоана пред АФП.

Съгласно Учредителния акт от 1997 г., целящ да рестартира отношенията между Русия и НАТО, двете страни се съгласиха да работят за "предотвратяване на всяко потенциално заплашително натрупване на конвенционални сили в договорените региони на Европа, включително Централна и Източна Европа". /БГНЕС

Сподели:

Коментари (0)

NYT: Кой ще е следващият? Паника в иранското ръководство след ликвидацията на „дясната ръка" на Хаменей

NYT: Кой ще е следващият? Паника в иранското ръководство след ликвидацията на „дясната ръка" на Хаменей

След авиоудара на Израел и гибелта на Лариджани иранските чиновници се опасяват от нова вълна ликвидации и се готвят за ескалация на конфликта.

 „Файненшъл таймс“: Как Москва превърна Виена в своята най-голяма шпионска централа

„Файненшъл таймс“: Как Москва превърна Виена в своята най-голяма шпионска централа

Въпреки тези разкрития, австрийското контраразузнаване остава с вързани ръце, тъй като местното законодателство не преследва шпионажа, ако той не засяга пряко националните интереси на Австрия

Politico: Заленски има лошо предчувствие заради войната в Иран

Politico: Заленски има лошо предчувствие заради войната в Иран

Преговорите между Украйна, Русия и САЩ постоянно се отлагат именно заради ескалиращата ситуация в Близкия изток