След военните катастрофи в началото на XX век политическото противопоставяне в българското общество се задълбочава фатално. То е подхранено както от стари, така и от нови външни влияния. От една страна — традиционното русофилство и русофобство, изострени след прогерманския избор на България в Първата световна война. От друга — новопоявилите се радикални идеи, инспирирани от болшевизма в Русия и фашизма в Италия, а по-късно и от германския нацизъм.

Макар фашизмът и нацизмът да не успяват да се превърнат в масови политически движения в България, болшевизмът категорично пуска корени. Това се случва чрез новата Комунистическа партия (БКП), наследник на БРСДП (т.с.) на Димитър Благоев. Като секция на Коминтерна, ръководен от болшевишкото правителство на Ленин, БКП стриктно следва московските указания. Така партията се превръща в инструмент на съветската външна политика — роля, която ще продължи и в десетилетията напред.

Подобна зависимост води до радикализиране на млади хора и индустриални работници, увлечени в терористични акции с цел непосредствена комунистическа революция. Най-драматичните прояви на този курс са Септемврийското въстание и серията атентати от 1923 до 1925 г., кулминиращи в кървавия атентат в черквата „Св. София“. В същото време БКП превръща традиционното русофилство в безрезервно съветофилство.

Допълнително напрежение идва от нарастващото влияние на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и неговия лидер Александър Стамболийски. С аграрна програма, насочена основно към селяните (над 75% от населението по онова време), БЗНС противопоставя селото на града. Стамболийски мечтае за селска държава, доминирана от земеделците, което мнозина определят като тоталитарен проект. След като БЗНС установява самостоятелна власт през 1920 г., всички останали политически сили — включително комунистите — се обявяват срещу управлението му.

На 9 юни 1923 г. военен преврат, подкрепен от армията, опозиционни партии и цар Борис III, сваля правителството на Стамболийски. Лидерът на земеделците е заловен и убит от членове на ВМРО. Превратът бележи първото голямо обществено разломно събитие след Първата световна война.

Следва Юнското въстание на земеделците, потушено с кръв. През септември същата година комунистите организират ново — Септемврийското въстание. Репресиите след него поставят началото на дълъг период на политическо насилие, страх и нестабилност.

9 юни и деветоюнският преврат остават символ на разлома между различните прослойки на обществото – между управляващи и управлявани, между село и град, между стари и нови политически сили. Една дата, завинаги променила политическата тъкан на България и създала разломи, които отекват и в следващите десетилетия. Дата, която напомня за тежките уроци на историята и крехкостта на демократичния ред.