Заветите на Христо Ботев за Русия и нейната антибългарска и античовешка политика

Днес е Денят на Христо Ботев и геройски загиналите за свободата на България.  Паметта към войводата не иска само цветя и патетични слова, тържествени проверки и фалшиви думи от властници, искащи да са под прожекторите заради делото на поета.

Да помним заветите на Ботев за Русия – тази „мнима защитница“, това е най-истинската почит към делото и паметта му.

Думите му за народния душманин, събрани от Даниела Горчева.

Христо Ботев:

" Жалостни слухове достигат до нас из русска Бессарабия, т. е. из оная обетованна земя, в която една част от нашият народ намери прибежище в страшните години на своите страдания. И там, както и на сяко друго място, българинът е биен, обезчестен, излъган, съсипан и наказан по законът на варварският деспотизъм! 

Сърбия ни е лъгала със своият шарлатанствующи патриотизм в продължението на сичкото свое съществование и още дълго време ще да ни лъже и ще да са ползува със силите, с доверието и с глупостта на нашите неразбрани патриоти;

…а Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии. 

Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност“ и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от това намерение. 

Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи руското правителство със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът.

Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село (?) казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макар телят не голял“, не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. 

Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. 

На мяста даже и кръв са пролея! Кажете ми после това не ще ли нашият народ да заеме мястото на евреите в Европа? 

Не е ли сичкото това знак, че тоя народ са смяташе и сега даже са смята за стока, с която секи има право да са обърща както иска?

На нашите викове за свобода, на нашите стремления за братство и за съединение със славянете и на нашите трудове за прехраната на тирането никой почти не обърща никакво внимание. – Първата рекрутация, която правителството прибърза да направи по колониите, има твърде печален исход. 

Руското правителство натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъна в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество. 

Руското правителство е запретило входът на сичките български вестници в държавата и целта на това е "да са не раздражават духовете.“ 

Видите ли какви прекрасни мерки употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци?

Какво ще да кажете против това?“ 

–Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си. 

Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот.

Публ. във в. „Знаме“, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51