Георги Коритаров, "Свободна зона", ТВ Европа 

Опитайте се да извикате на помощ вашето въображение. Представете си как би изглеждало на борда на „Титаник“, ако освен оркестъра, който се опитвал да поддържа настроението преди потъването на кораба, е имало и хора, които са водили политически разговори. Или например някои от тях са правили политически анализи, за да прогонят страха от неизбежното унищожението в резултат на удавяне… Ако успеете да си го представите, може да си представите, че правя този коментар от борда на българския „Титаник“ и защо може да ви стресне. 

С всеки изминал ден, чрез рационалните изводи, които правя, стигам до извода и до мрачното заключение, че ние потъваме устойчиво и необратимо, отколкото да се върнем на повърхността. Потъваме с чувството за абсолютно пропилените десетилетия и за енергия, която всеки от нас е имал желанието да вложи и да бъде полезен. Оказва се обаче, че общественият климат у нас, който вчера достигна до своята кулминация, е обезсмислял ден след ден, десетилетия след десетилетия понятия като обществен консенсус, патриотизъм и всеотдайност. 

Гледката, която наблюдавахме вчера и това, което се случи, не мога да преценя до колко беше режисирано като провокация в парламента, но беше грозно. Очевидно политически мотивирани заради своите провали хора като Мая Манолова, с нейната дълбоко съмнителна човешка и политическа интелигентност, както и редица маргинали, бяха мотивирали група страдалци. Сред тях имаше и дете със заболяване. Те влязоха в сградата на българския парламент, в което нямаше нищо лошо само по себе си. Абсурдът избухна, когато обявиха, че те ще напуснат Народното събрание, когато правителството подаде оставка. 

Опитах се да си спомня на какво ми прилича подобно искане и не беше никак трудно. Такива невероятни и асиметрични искания поставяха навремето палестинските терористи, когато Ясер Арафат беше с ореола на световен терорист №1, преди да получи Нобелова награда за мир. Когато палестински терористи държаха като заложни израелски спортисти и ги държаха за заложници срещу освобождаване на палестински затворници и своя държава. Това, което се случи вчера в парламента, беше абсурдно. Няма как шестима души в държавна институция да заявят, че ще си тръгнат само след оставката на правителството. 

То пък и едно правителство, поне да можеше да говори. Хвани едните – удари другите. Но как да ги удариш? Представете си какво ще остане. Те не могат да говорят, защото всичко им е обезсмислено, особено думи като „култура и диалог“. При това положение потъването не просто е необратимо, но има своето обяснение. Виждаме безсловесни срещу отчаяни. При този сблъсък няма друг резултат освен безизходицата да гледаш уродливото лице на една потъваща България.