"Ди Велт": България има още един коз - страхът от нарастващото руско влияние

България не е готова за еврото, твърди ЕЦБ. Източноевропейската страна обаче не иска да приеме тази оценка. Тя има още един коз, коментира "Ди Велт". София умело използа страховете на ЕС от нарастващото влияние на Русия.
 
"Можем да го приемем като обикновено съвпадение. Можем обаче и да си помислим, че това е твърде ясен сигнал: в понеделник и вторник българският президент Румен Радев беше на държавно посещение при руския си колега Владимир Путин. Официалната цел: двустранните отношения да бъдат поставени върху нова основа. И само ден след това - студен душ от Брюксел за София по една тема, която е главен приоритет за българското правителство", пишат авторите на "Ди Велт" Аня Етел и Франк Щокер.
 
По-нататък те обясняват за какво точно става дума: "В доклада си за конвергенцията, публикуван в сряда, Европейската централна банка (ЕЦБ) стига до извода, че всички членки на ЕС, които досега не са в еврозоната, все още не изпълняват критериите за това. Включително и България. Но влизането в еврозоната е цел на правителството в София, което в момента държи и председателството на ЕС."
 
В дългосрочен план има "сериозни съмнения"
 
"Ди Велт" припомня, че още в началото на българското европредседателство премиерът Бойко Борисов ясно е формулирал тази цел и цитира думите му: "Ние сме си написали домашните и сме готови за влизане в т.нар. "чакалня за еврозоната".
 
"Но тъкмо за това България не е готова, констатира сега ЕЦБ. Вярно, че страната отдавна и без усилие изпълнява формалните критерии. Инфлацията и дългосрочните лихвени нива възлизат на 1,4% и с това остават далеч под препоръчителното равнище от 1,9% и 2,2%. Освен това и през 2018 година страната имаше бюджетен излишък, а общата ѝ задлъжнялост възлиза на 23,3% спрямо БВП, което е доста по-добре от съотношението в почти всички членки на еврозоната. Но по т.нар. "меки показатели" България доста изостава от изискванията", посочва "Ди Велт". Авторите на статията обясняват, че това са факторите, които не се измерват в твърди стойности: независимостта на Централната банка, избуяващата корупция, състоянието на финансовия надзор.

По-нататък в статията четем: "Но дори и блестящите на пръв поглед числа на България отдавна вече получават не само похвали. В дългосрочен план имало "сериозни съмнения" доколко България наистина ще спазва горната граница на инфлацията. Особено, когато цената на труда се качи след присъединяването към еврото. С други думи: в момента, когато България - днес на последно място по доходи в ЕС - започне да наваксва това изоставане, блестящите числа могат да изчезнат."
 
По същата тема "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" добавя: "Във връзка с България еврокомисарят по валутните въпроси Пиер Московиси каза в Брюксел, че страните-кандидатки се нуждаят не само от номинална, но и от реална конвергенция спрямо еврозоната. Това била една от най-важните поуки от последните десетилетия, добави Московиси, намеквайки за преждевременното приемане на Гърция в еврозоната. "Страни, които искат да въведат еврото, трябва да положат интензивни усилия за повишаване на производителността, за покачване на инвестициите, подобряване на заетостта и борба срещу неравенствата", отбеляза французинът."
 
Страхът от нарастващото руско влияние
 
Вестник "Ди Велт" анализира по следния начин позицията на българското правителство: "София обаче очевидно не желае да приеме отказа. И правителството сръчно използва страховете на ЕС от нарастващото влияние на Москва. В началото на март в интервю за "Ди Велт" финансовият министър Владислав Горанов каза: "При приемането на Балтийските държави в еврозоната беше отчетен и аргументът, че по този начин се притъпява руското влияние." Горанов припомни още, че неговата страна не се е присъединила към Вишеградските държави - неофициалния блок на Полша, Унгария, Чехия и Словакия, който в рамките на ЕС често заема общи, антилиберални позиции. С тези думи той намекна, че това положение може да се промени."
 
В края на статията авторите отбелязват, че на този фон в сряда в София е пристигнала делегация на ЕЦБ, която "очевидно иска да обясни лично своите съмнения и същевременно да намери начин да ги прогони през следващите месеци".

("Дойче веле")