В ефира на Би Ти Ви Камен Донев - актьор, режисьор и драматург - направи безпощаден, почти хирургически разрез на съвременното ни битие, разкъсвано между евтините удоволствия и духовния глад.

За него ценностната система е въпрос на избор, който илюстрира с болезнено точна метафора: „Ценностната система е като да застанеш пред Лувъра, до него да има дюнери – първо да влезеш в Лувъра. Ако си вземеш дюнер, хубаво е като го изядеш, пак да влезеш в Лувъра. Защото ще имаш повече сили да обикаляш вътре. Важното е каквото и да правиш, да влезеш в Лувъра.“

Този избор между духовното и лесното Донев пренася и към голямата сцена на световната политика, където според него еволюцията на човешката мисъл е претърпяла странен обрат. Той с горчивина пита как е възможно след векове на научен прогрес и просветление, върхът на всичко това днес да бъде фигура като Доналд Тръмп. 

Актьорът подчертава, че не визира само него, а цяла плеяда от държавни глави, които будят недоумение, възмущение и дори гняв, превръщайки световния елит или в недостижим театър, или в „жесток човешки провал“. Въпреки това, той отказва да приеме апокалипсиса като единствен изход, вярвайки в „дълбоките механизми на самосъхранение“ и в разума на онези умни хора, които няма да позволят светът просто да спре.

Агресията, която залива ежедневието и социалните мрежи, Донев определя като екзистенциална загуба на посока – състояние, подобно на лодка, на която са махнали кила. Хората, които нямат силата да държат курса, неизбежно се превръщат в „лесно смилаем продукт“, употребяван от системата. Тази диагноза е особено видима в българската политика, където според артиста липсват истински мъже. 

„Ние нямаме мъж. Говоря за мъж, не мачо. Нямаме човек, който да застане честно да говори, да се развълнува, да е прям, да е открит. Все са се изтипосали като манекени, все надути. Или са прекалено стегнати, или са откровени простаци.“

В този свят на маски и лицемерие, където страхът управлява дори тези, чийто живот не е застрашен, Камен Донев избира пътя на личната почтеност. Той е категоричен, че никога не е обслужвал никого и винаги е следвал сърцето си, вярвайки в силата на добрата дума. Защото в крайна сметка смисълът остава в това всеки ден да намираш и да даваш добро, „макар и зрънце“, докато се опитваш да не жертваш собствения си морал в името на мимолетното облагодетелстване.