В съответствие с решението на Съда на Европейския съюз, руският концерн „Газпром“ няма да има преференциален достъп до газопроводите, което е от голямо значение. Полското правителство и Украйна се възползват от решението, което се превърна в поражение за Европейската комисия, коментират в редакцията на баварския ежедневник Die Süddeutsche Zeitung , най-тиражираният вестник в Германия, посочва "Фокус".

В своята присъда Съдът на ЕС отмени решенията на Федералната агенция за мрежи на Германия и Европейската комисия, които позволяваха на „Газпром“ да използва предимно газопровода „Опал“, разположен на германско-полската граница. Според съда сега руската компания може да използва максимум половината от капацитета на тръбопровода.

Освен това в своето решение Съдът на ЕС подчерта основното значение на солидарността в енергийния сектор на ЕС. Полша и Украйна се радват на присъдата, която всъщност може да принуди Русия да продължи транспортирането на газ през Полша и Украйна. Решението обаче може да има по-далечни последици за енергийната политика в Европа. Предметът на случая T-883/16 беше използването на тръбопровода „Опал“, който транспортира газ от газопровода „Северен поток 1“ (също опериран от „Газпром“) в Грайфсфелд и го пренася на 470 км през Грос-Керис на юг от Берлин до границата с Чешката република. Всъщност, в съответствие със законодателството на ЕС, газопроводите следва да бъдат отворени по същество за всички участници на пазара и изключения все още може да се прилагат за нови тръбопроводи.

Такъв беше случаят с тръбопровода „Опал“, пуснат в експлоатация през юли 2011 г. „Газпром“ и неговите германски партньори BASF и E.ON Ruhrgas можеха да използват газопровода самостоятелно, но те имаха право да го запълнят само с половината от капацитета от 36,5 милиарда кубически метра. „Газпром“ би могъл да използва другата половина, за да продава природно гориво на други търговци, но в съответствие с правилата на ЕС, само на цена, малко по-висока от себестойността му. „В „Газпром“ не се интересуват от това“, казва източник в бранша. „Затова те предпочетоха да оставят другата половина неизползвана, отколкото да продават газта си на други".

„Газпром“ поиска осигуряването на голям капацитет - и то успешно. През май 2016 г. Федералната агенция за мрежата информира Европейската комисия, че иска да позволи на „Газпром“ да използва самостоятелно мощности, надвишаващи 50 процента. В края на октомври 2016 г. Европейската комисия се съгласи, вероятно след лобиране от страна на федералното правителство. Според SZ, наскоро „Газпром" използва 85 процента от капацитета на газопровода. Днес руската компания не обръща внимание на продажбата на газ по тръбопровода „Опал“ на други страни.

Полското правителство се опасяваше, че „Газпром“, след увеличаване на използвания капацитет от дъното на Балтийско море, по-късно ще изпомпва по-малко газ през газопровода „Ямал“, който преминава през Полша по-нататък към Германия, в резултат на което страната ще загуби приходите си от таксите за транзит. Друга тревога е, че след изтичането на полското споразумение за доставка на газ с Москва през 2022 г. тя ще получи по-малко газ или изобщо никаква, защото „Газпром“ ще предпочете да транспортира природен газ през „Северен поток“ и „Опал“ директно до Германия. Украйна също имаше притеснения, а договорът с „Газпром“ изтича на 1 януари 2020 г.

Полша заведе дело срещу Европейската комисия в Европейския съд в началото на 2017 г. и поиска отмяна на разрешението, издадено от Германската федерална агенция за мрежите за разширяване на достъпа на „Газпром“ до тръбопровода „Опал“. Според позицията на Варшава, Европейската комисия нарушава директивите на ЕС по отношение на конкуренцията на енергийния пазар, както и принципа на солидарност в енергийния сектор, залегнал в член 194 от Договора за ЕС. Този случай придоби още по-голямо значение, тъй като германското федерално правителство се присъедини към Европейската комисия.