Навроцки подчерта, че трябва най-накрая да бъде решен въпросът. Изданието отбелязва, че Германия никога не е изплащала репарации на пострадалите от войната страни.
Като се има предвид руската ескалация на източния фланг на НАТО, тясното сътрудничество между Берлин и Варшава е необходимо. Но в навечерието на посещението в Германия на президента на Полша Карол Навроцки се появи информация за искания за репарации от Германия, пише Die Welt.
„За да изградим партньорство с нашия западен съсед, което да се основава на истината и добрите отношения, трябва най-накрая да решим въпроса за репарациите от германската държава, които аз, като президент на Полша, ясно изисквам за доброто на всички“, заяви Навроцки по време на речта си на мемориална церемония по повод началото на Втората световна война на полуостров Вестерплате близо до Гданск.
Изданието отбелязва, че на 1 септември тази година председателят на национално-консервативната партия „Право и справедливост“ (PiS) Ярослав Качински заяви, че Германия е „постнацистка страна“, тъй като не е наказала престъпниците, а е създала система, „в която престъпниците не само не бяха наказани, но и можеха да правят политическа кариера“.
Също така Качински добави, че Германия никога не е изплащала репарации на пострадалите страни, затова това е още една причина да бъде наричана така.
Посочва се, че прессекретарят на президента на Полша Рафал Лескевич е потвърдил, че Навроцки ще настоява по време на визитата си при Франк-Валтер Щайнмайер за изплащане на „военни репарации“.
Изданието подчертава, че въпросът за репарациите отдавна обременява германско-полските отношения. Правителството на Полша, начело с премиера Доналд Туск, също настоява за компенсации за престъпленията, извършени от германците по време на Втората световна война. По този начин то следва волята на мнозинството от полското население.
Забележително е, че членовете на либерално-консервативната „Гражданска платформа“ (PO) на Туск говорят за „обезщетение“, а не за „репарации“ и изразяват позицията си по този въпрос по-сдържано.
В публикацията се посочва още, че партията PiS основно се позовава на доклад, подготвен през 2022 година от парламентарна комисия. В него щетите се оценяват на еквивалент от 1,3 трилиона евро. Изданието предполага, че именно на него се позовава историкът Навроцки.
„Въпросът за репарациите е юридически затворен“, заяви неотдавна пълномощникът на германското правителство по въпросите за Полша Кнут Абрахам в интервю за редакционната мрежа на Германия (RND).
Атака на руски дронове срещу Полша
По-рано УНИАН съобщи, че полско издание твърди: на 10 септември къща в село Вирики-Воля, Люблинско войводство, е била повредена не от безпилотник, а от ракета, изстреляна от полски F-16, за да бъде свален вражески дрон. Посочва се, че Министерството на отбраната на Полша премълчава този факт. Според информацията на изданието, повечето от намерените 17 руски безпилотника са били така наречени „примамки“ и затова не са нанесли никакви щети.
Също така писахме, че президентът на Украйна Володимир Зеленски изрази мнение, че с пускането на безпилотници по територията на Полша руският диктатор Владимир Путин „проверява НАТО“. Зеленски смята, че по този начин той проверява докъде е готов да стигне Алиансът. Освен това, според президента на Украйна, с тази постъпка Путин изпраща сигнал към страните в Европа да не предоставят на Украйна допълнителни системи за ПВО, защото те може да им потрябват на самите тях.
Още от Свят
Business Insider: Русия печели битката за Арктика, докато САЩ наваксват изоставането
Според изданието топенето на арктическите ледове открива нови морски маршрути и улеснява достъпа до огромни залежи на нефт, природен газ и критично важни минерали
Радев с нов лупинг: Партньорството с „Райнметал“ е пример за сътрудничеството с Германия
Това заяви министър-председателят по време на срещата си с делегация от федералната провинция, водена от Томас Щробъл, председател на Ландтага (парламента) на Баден-Вюртемберг
The Hill: Сенатът на САЩ се приближава до гласуване за помощ за Украйна и по-строги санкции срещу Русия
Законопроектът беше одобрен от Камарата на представителите миналия месец с 226 гласа „за“ срещу 195 „против“, като 18 републиканци подкрепиха демократите и гласуваха в негова полза