Евростат: България е с най-високо неравенство в доходите сред страните от ЕС през 2025 г.

България е страната с най-високо неравенство в разпределението на доходите в Европейския съюз през 2025 г., с коефициент на Джини от 37,7 при средно 29,2 за ЕС.
Това показва публикуваният днес доклад на Евростат „Основни данни за условията на живот в Европа - издание 2026 г.“, на Евростат, цитиран от БТА. 
Страната ни е и с най-високия дял на работещите в риск от бедност, а повече от три четвърти от населението живее в домакинства, които изпитват поне известни затруднения да покриват разходите си.

Коефициентът на Джини измерва неравенството в разпределението на разполагаемия доход по скала от нула до 100, като нулата означава пълно равенство, а 100 - пълно неравенство. След България най-високи стойности през 2025 г. са отчетени в Латвия - 35,6, и Литва - 35,5. Най-равномерно са разпределени доходите в Словакия, Белгия, Чехия, Словения и Полша, където показателят е под 25.

Същевременно България е сред страните със значително увеличение на реалните доходи в дългосрочен план. Според доклада медианният еквивалентен разполагаем доход у нас е нараснал с поне 50 на сто спрямо 2010 г., след отчитане на инфлацията. За ЕС увеличението е 25,4 на сто, а най-голям ръст е регистриран в Румъния - 160,2 на сто.

През 2025 г. 76,9 на сто от населението на България изпитва поне известни затруднения да покрива разходите си при средно 42,5 на сто за ЕС. По-висок дял е отчетен единствено в Гърция - 87,1 на сто. На другия полюс са Германия и Нидерландия със съответно 18,3 и 19,8 на сто.

При по-тесния показател за субективна бедност, който обхваща хората в домакинства със затруднения или големи затруднения да покриват разходите си, делът в България е 36,1 на сто при 17,6 на сто средно за ЕС. И по този показател страната е на второ място след Гърция, където делът достига 67,2 на сто. В България субективната бедност е най-разпространена сред хората на възраст 65 и повече години.

Тежки материални и социални лишения изпитват 15 на сто от населението на България през 2025 г. - вторият най-висок дял в ЕС след Румъния с 16,8 на сто. Следва Гърция с 14,9 на сто, а средното равнище за съюза е 6,3 на сто. Показателят обхваща хората, които по финансови причини не могат да си позволят поне седем от 13 наблюдавани стоки, услуги или дейности, необходими за адекватно качество на живот.

България е сред шестте държави членки, в които тежките материални и социални лишения са най-разпространени сред хората на възраст 65 и повече години. Сред тези страни именно у нас разликата между възрастните хора и останалите две възрастови групи - децата и населението от 18 до 64 години - е най-голяма.

Докладът отчита и значителни различия според местоживеенето. В България разликата между дела на хората в риск от бедност или социално изключване в селските райони и в градовете е 19,9 процентни пункта. Това е втората най-голяма разлика в ЕС след Румъния - 26,1 процентни пункта. И в двете страни рискът е най-висок в селските райони и най-нисък в градовете.

България и Хърватия се отличават и по разпределението на прекомерната тежест на жилищните разходи. В тях делът на хората, чиито домакинства отделят над 40 на сто от разполагаемия си доход за жилище, е най-висок в селските райони и най-нисък в градовете. За ЕС като цяло зависимостта е обратната - делът е 9,6 на сто в градовете и 5,6 на сто в селските райони.

Подобрение е отчетено при възможността за отопление на жилищата. Между 2024 и 2025 г. делът на хората в България, които не могат да си позволят да поддържат дома си достатъчно топъл, е намалял с 2,9 процентни пункта. Това е вторият най-голям спад в ЕС след Кипър - 3,3 процентни пункта. Средно за съюза делът се е понижил от 9,2 на 8,8 на сто.

Наличието на работа не изключва риска от бедност, показват данните. През 2025 г. 11,5 на сто от работещите в България на възраст 18 и повече години са били в риск от бедност - най-високият дял в ЕС. Средното равнище за съюза е 8,3 на сто, а най-ниското е във Финландия - 3,1 на сто. Показателят включва както наети, така и самостоятелно заети лица.

България и Румъния са единствените държави членки, в които делът на хората под 65 години, живеещи в домакинства с много нисък интензитет на икономическа активност, е по-висок сред домакинствата с деца на издръжка, отколкото сред тези без деца. Средно за ЕС съответните дялове са 6,5 и 10,3 на сто.

В областта на здравето докладът откроява България с най-високия дял на ежедневна употреба на тютюневи или свързани продукти сред населението на възраст 16 и повече години - 26,3 на сто при средно 16,5 на сто за ЕС. Показателят включва и електронни цигари, никотинови пакетчета и нагреваеми тютюневи изделия.

Същевременно 13,3 на сто от хората на възраст 16 и повече години в България съобщават за продължителни ограничения в обичайните си дейности поради здравословни проблеми. Това е вторият най-нисък отчетен дял след Малта - 11 на сто, при средно 24,2 на сто за ЕС. Показателят се основава на самооценка за ограничения, продължаващи поне шест месеца.

България остава с най-ниската средна удовлетвореност от живота в ЕС - 6,3 по скала от нула до 10 през 2025 г. Въпреки това страната е сред отчелите най-голямо подобрение спрямо 2018 г., когато оценката е била 5,4. Средното равнище за ЕС през 2025 г. е 7,2, а най-високите оценки са в Румъния и Финландия - по 7,8.

Докладът обхваща доходите, бедността, условията на живот, заетостта, здравето и благосъстоянието. Повечето показатели са за 2025 г. и се основават на европейското изследване на доходите и условията на живот EU-SILC. При данните за доходите референтният период обичайно е предходната календарна или данъчна година, уточнява Евростат.