След повече от шест часа преговори всички изглеждаха доволни. Държавните глави на Руската федерация и Украйна – Владимир Путин и Владимир Зеленски направиха изненадващо дипломатични изявления след срещата на върха в Париж. Диалогът помежду им е бил „много положителен“, подчерта Зеленски. Руският президент говори за размразяване между двете страни. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел определи срещата, в която участва и френският президент Еманюел Макрон, като „много полезна".

Всъщност, въпреки дружелюбните думи, никой не успя да прикрие факта, че Путин и Зеленски бяха в състояние да се споразумеят само за минимален пакет от мерки. До края на годината ще има друг опит за примирие между сепаратистките територии, контролирани от Русия, и украинската армия. Двете страни също се споразумяха за размяна на затворници и създаването на нови пунктове на границата между окупираните територии и районите, контролирани от Киев. Последният важен момент е споразумението за установяване на още три гранични участъка, но чак до края на март догодина, обобщават в редакцията на германския национален ежедневник Die Zeit.

Избори по руски правила

Резултатът от срещата може да изглежда разочароващ. Но повече напредък в момента едва ли е възможен. Прекалено добри бяха картите, с които Путин и неговият екип дойдоха в Париж за преговорите. От другата страна е украинският президент, който щеше да бъде обвинен, че е предал интересите на страната, ако угоди на Русия.
За Путин с най-важни остават Минските споразумения. През седмиците, предхождащи срещата, Москва да се разбере, че Русия няма да отстъпи от тази основа за преговори. В Париж основното за Русия беше да ги потвърди - и го направи. Путин многократно подчертава важността на споразумението в заключителното си изявление. Придържането към този документ като основа за мирния процес е залегнало и в новия окончателен документ.
Документът от Минск, подписан през февруари 2015 г., беше един вид спасителен план за тогавашното ръководство на Украйна, за да предотврати по-нататъшната ескалация на конфликта. Той не осигурява мащабна автономия в рамките на Украйна за откъснатите региони на Изток. Правителството на Киев ще получи военен контрол над откъснатите райони, само ако там се проведат регионални избори. Това би означавало, че те ще бъдат организирани според руските правила. В Донецк и Луганск вероятно ще застанат начело контролирани от Москва политици.
Стратегическите предимства от руска гледна точка са очевидни. С прилагането на Минските споразумения Русия може да закотви властта си над сепаратистките региони.

Новото начало на Путин със Зеленски

Следователно срещата в Париж и постигнатите там резултати не трябва да се тълкуват погрешно. По-скоро срещата показва, че Путин вижда в новия украински държавен глава шанс да реализира целите си. Засега нито Украйна, нито Русия се придържат към Минските споразумения. Руската тактика вече може да се ограничи до изпълнението на изискванията за собствените им условия и собствената им интерпретация. Русия ще продължи да се позовава на Минските споразумения и на следващата среща в нормандски формат, насрочена за пролетта.
Освен геополитическите игри на Путин, за хората в Източна Украйна това всъщност означава шанс за прекратяване на огъня. Така ще има мир – макар перспективата за избори да изглежда твърде далечна.
В Русия също отдавна съществува увереността, че военното участие на ДНР и ЛНР ще генерира скромни политически дивиденти. В национален мащаб подкрепата за териториите трудно може да бъде представена като доказателство за собствената им сила. Според проучване на независимия московски институт „Левада“ само около една четвърт от руснаци подкрепят народните републики. Преди пет години те бяха 48 процента.
Бившият украински президент Петро Порошенко блокира мирния процес от години. Въпреки това Зеленски направи мира в Донбас централна тема на своята предизборна кампания през пролетта .
Въпреки антиукраинската пропаганда по държавната телевизия, много руснаци изглежда подкрепиха Зеленски. Повечето от тях са с надеждата за ново начало на отношенията между Москва и Киев. Путин вече може да представи тези руснаци като миротворци и в същото време да демонстрира, че процесът не е спрял през последните години заради руската политика, а защото в Киев е управлявал „грешен човек“. В крайна сметка нещата вървят напред с новия президент.

Превод: Тереза Герова, Фокус