Напрежението между Италия и Франция е нещо повече от обичайна атака преди европейските избори – и не предвещава нищо добро. Това коментира Улрих Ладурнер в статия за германския национален ежедневник Die Zeit, цитирана от Агенция "Фокус". 

Франция отзова посланика си от Италия за консултации. Това е драматичен протест на приятелска и съюзническа държава. Непосредственият повод беше посещение на италианския вицепремиер Луиджи ди Майо в малкия град Монтаржи на юг от Париж, където се срещна с представителите на френските „жълти жилетки“. 

И защо не? Ди Майо вижда в „жълтите жилетки“ отражение на собственото си „Движение 5 звезди“ - толкова диво, толкова буйно, колкото и аморфно. Едва ли обаче Ди Майо се интересува от проблемите на „жълтите жилетки“. Когато се върна в Италия, той обяви с нескрито задоволство: „Вятърът на промените е преминал Алпите“. 

Това не беше първата му провокация. Той атакува френския президент Еманюел Макрон в продължение на седмици. В средата на януари, когато в Средиземно море се удавиха 170 мигранти, Ди Майо обвини Франция: „Африканците напускат родината си, защото Африка все още е колонизирана от някои държави, особено Франция!" 

Когато правителството в Париж протестира, Ди Майо просто повтори обвиненията си и завърши с патетичното изречение: „Ние предизвикахме скандал с истината!" Италианският министър на вътрешните работи Матео Салвини, председател на „Лигата“ и вицепремиер, не искаше да остане по-назад. Той каза много директно: „Еманюел Макрон е ужасен президент!" 

Това не са просто вербални словесни атаки, те са безпрецедентна политическа намеса. Подобни неща в европейска страна не са се случвали от 30-те години на миналия век. 

След четири месеца европейците ще гласуват за нов парламент. В момента Ди Майо се опитва да намери партньори в няколко европейски страни, включително Франция. Матео Салвини отдавна ги е открил в съседната страна. Той се съюзи с Марин Льо Пен. 

Така че всички атаки са чиста предизборна кампания? Дали Ди Майо и Салвини виждат в Макрон само противници за изборите? Дали смятат, че биха спечелили повече гласове, ако просто се опитат да „изтрият“ Макрон? 

Това е само повърхността. Това, което Ди Майо и Салвини демонстрират, са действията на националистическите пропагандисти. Те идентифицират виновник. Те го изправят пред обществеността, поставят го на позорния стълб. След това го обиждат и то пред всички, за радост на екзалтираната публика. Те се управляват от опасна смес от пълно невежество, тотална безотговорност и безгранична страст към властта. 

Във вътрешен план Ди Майо и Салвини са постигнали големи успехи с подобен подход, буквално са парализирали своите политически опоненти. Трябва да си представим какво се случва, ако те продължат да използват този метод във външната политика. 

Разбира се, Макрон също има вина. Твърде надменен, той определи популистите като „чума". Твърде автократичен, той ръководи политика за Либия, без да включва Италия. А на италианско-френската граница той настани бежанци, депортирани, без да вземе предвид мнението на съседа, който с право се оплаква от неизпълнени обещания.