След подписаното коалиционно споразумение между ГЕРБ и „Обединени патриоти“ до края на тази седмица се очаква страната да има ново правителство. Появиха се и първите имена, за които се спекулира, че ще заемат министерските постове. Една от първите задачи, с които ще се заеме новото правителство, е промяна в изборния кодекс. Ще успеят ли партиите да продължат добрия тон и да постигнат консенсус по важните теми за страната? Тези въпроси киментира политологът Димитър Димитров в интервю за Радио „Фокус“.

Според него, имайки предвид имената, с които към момента се спекулира, ще бъде много голяма изненадата, ако финансовият министър не се казва Владислав Горанов, или пък вицепремиерът Томислав Дончев. "Има обаче и няколко министерства, в които се споменават или се обсъждат различни имена и можем да кажем, че ако има любопитство и несигурност, те са свързани с Министерството на земеделието, за което има спекулации, че е възможно да промени титуляра си, или Министерството на околната среда и водите, където също се споменава алтернативно име. Освен това има две министерства – едното на вътрешните, другото на външните работи, в които дори няма дълъг списък с имена, с които се спекулира. Така че ще бъде интересно и трябва просто да почакаме до четвъртък, когато вероятно ще бъде обявен съставът на Министерския съвет."
Димитър Димитров коментира и евентуалните министри на Обединените патриоти“. По думите му, може да се счита за достатъчно достоверно, че министър на отбраната ще бъде Красимир Каракачанов и че вероятно Валери Симеонов ще заеме вицепремиерски пост, с който ще упражни контрол върху по-скоро икономическия сектор. Това са нещата, които изглеждат сигурни. 
"Напоследък има публична атака срещу Лиляна Павлова. Относно политиката, тя едва ли ще се промени. Акцентите в програмата, която одобриха коалиционните партньори, са ясни. Те включват както социални ангажименти, така и известно преместване на акцентите, в частност много голям интерес и заявка за промени в Министерството на образованието. Самият бъдещ премиер няколко пъти подчертава, че бъдещето зависи от това колко образована е нацията", посочи политологът.
Според него, ясно е, че след заявката за 4-годишен мандат, имената на министрите ще се окажат много важни за това, колко стабилно ще изглежда мнозинството и колко устойчива ще бъде секторната политика в отделните министерства. "Да не забравяме също, че се намираме във време много различно от 2009 г., когато министър-председателят можеше да си позволи да назначи 4-5 министри на здравеопазването, например, които се редуваха на около 8 месеца. Сега ГЕРБ е партията, която е с най-дълъг опит, с най-добро познаване на детайлите в централната администрация. По тази причина големи скокове или пък неочаквани събития са по-скоро изключени", коментира още Димитрое. 
Той е убеден, че в рамките на 4-годишния период ще имаме вероятно и някои смени по различни причини. Едната от тези причини би могла да бъде например отвореният пост за еврокомисар, и като цяло секторът „Външна политика“, където най-приглушено се обсъждат имена. Вторият е вътрешното министерство, за което всички имена, които са споменавани по една или друга причина, са подсказали отказ от поемане на отговорност.
Димитров отговори и на въпроса за мажоритарния вот. "Неслучайно темата не е експонирана и не е част от споразуменията, които подписаха „Обединени патриоти“ и ГЕРБ. Необходимо е да припомним нещо, връщайки се назад. Изказаните позиции са крайни. Мълчаливо ГЕРБ поддържа 100% мажоритарна система. В деня след изборите Бойко Борисов направи изказване, според което, ако системата беше мажоритарна, ГЕРБ щяха да има 130 депутати. Да, това е напълно възможно, ако се използва формулата, предложена в референдума от инициативния комитет. Така тези депутати биха могли да бъдат и 150, и 160 дори, тъй като поне 100-тина места щяха да се разиграят на втори тур", обясни той.  
По негово мнение, трябва да се даде шанс на първата партия да получи достатъчно голямо представителство, за да може да се нагърби с функциите да упражнява изпълнителната власт, но това не бива да става за сметка на партиите след третата, тъй като в много разпределения може да се получи така, че ДПС е неизбежният партньор. Той ще държи ключът на мнозинството. Експертна работа би трябвало добре да опише възможните промени, които биха позволили на първата партия да бъде малко надпредставена, за да има повече депутати, за да може да се нагърби с управлението и да забави сегашната умерена многопартийност. "Мисля че 5 фракции или 5 партии, евентуално коалиция, в парламента е едно много европейско решение."
Димитров посочи още, че темата умишлено не е била обсъждана при преговорите за споразумение. Според него ГЕРБ подкрепя решението, което се предлага в референдума и по тази причина поддържа огъня. От друга страна обаче се среща абсолютно различно решение, каквото е немската формула и което е толкова пропорционално, колкото и сегашното. "На практика ще доведе само до това, че ще избираме мажоритарно половината от депутатите, но това няма да промени структурата. Тъй като двете решения са диаметрално противоположни и ни предлагат абсолютно различни сценарии, затова как би изглеждало мнозинството, е добре да се търси някакъв вид междинно решение. Така ще се позволи на първата партия да е близко до мнозинството, но едновременно с това да не се унищожават всички партии след третата", обясни политологът.