Димитър Ганев: За последните 30 г. нямаме фашлифицирани избори - нито с машини, нито с бюлетини

"През 2021 г. се доказа, че машините въвеждат форма на технологичен ценз. По-възрастните българи чувстват дистанция от изборите. ГЕРБ, БСП и ДПС се чувстват ощетени поради тази причина. След като тези партии имат мнозинство, макар и по не много красив начин, по тъмни доби, направиха промени в Изборния кодекс. Те бяха очаквани и се готвеха да бъдат изготвени още в миналото Народно събрание. Не мисля, че заради машините се е фалшифицирал вотът, но не съм и на мнение, че от 1990 г. до 2021 г. всички избори са били манипулирани, защото се е гласувало с хартиени бюлетини. Искам да успокоя гражданите, че досега изборите не са били фалшифицирани нито на хартия, нито на машина. На всеки вот социологическите агенции правят независимо една от друга екзитпол и няма големи разминавания. Казвам го, защото гражданите остават с впечатление, че няма значение за кого гласуваш, тъй като някой брои по определен начин и се получава резултат, който не е честен. Това е една от причините за ниската избирателна активност", заяви социологът от "Тренд" Димитър Ганев пред БТВ. 

"Ако сравните резултатите от секциите, в които има под и над 300 души, ще видите на последните няколко избора, че тези с по-малко хора в списъците са гласували с 14% повече. Това са друг тип секции, тъй като са в малки населени места. На последния вот обаче разликата вече е 8%. Т.е., реално има групи от обществото, които са изключени от изборния процес. Винаги съм бил скептичен за съставяне на кабинет в рамките на това НС. Ако преди шансът беше 20%, сега процентът е много по-малък заради това, което се случи през последните няколко дни. Лошото е, че не можем да излезем от политическата криза. След нови избори колко ще е по-различна ситуацията? Ако се формира някакъв кабинет за кратко, ще удължим политическата криза. Това ще започне да храни политически предприемачи, които загряват на терена на президентската република и смяната на модела, което е опасно. Според мен никой не бута към неевропейски път. Последните избори дадоха гигантско мнозинство за проевропейския път. По-малко от 11% гласуваха срещу него", каза още социологът.