Научна конференция на тема „1968 - годината, която промени света“  се проведе днес в… Руския културно информационен център в София, който е и един от организаторите на тази строго академичната и поучителна дискусия. Събитието беше анонсирано  с втората снимка, само за сведение. 
Центърът за исторически и политологически изследвания при Националния политически институт „Димитър Благоев” съвместно с Фондацията с интересното име „Солидарно общество“ са другите организатори.

Хабилитирани лица от различни висши учебни заведения се настаниха около

българските и руските знамена, окичили залата

  Очевидно те се ръководеха от чувството за такт и бяха единодушни в разбирането, че домакините не трябва да бъдат обидени по никакъв начин.

В над 4 часовата конференция имаше един доклад, прочетен за 10-15 минути, на тема, засягаща пряко „Пражката пролет“ и то от небезизвестната проф-доктор  Искра Баева от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Темата  й беше „Източноевропейската 1968 г. – бунт, реформи, надежди и техният крах“, част от втория панел  на конференцията. Той пък се казваше: 

„1968  година на Изток от Желязната завеса“.

Ама на Изток, та на Изток, чак до Китай и последната революция на  кормчията Мао Дзедун.  Безспорно интересна и вълнуваща тема, поднесена майсторски от докторанта Марина Баракова, също от СУ.  Не подозирахме даже, че културната му революция  е променила света повече и от „Пражката пролет“ . Човек се учи докато е жив, особено от академичното тяло.

   По време на дискусииите научихме даже колко много маоистка литература и китайски партийни книжки са раздадени по време на студентските вълнения във Франция във въпросната година, а също, че Западът е бил по-затворен към Изтока, отколкото Изтокът към Запада по време на Желязната завеса или нещо подобно. Също един детайл, за който изобщо не подозирахме.
   Нито за това, че френският президент Франсоа Митеран отговорил на упрека, че е вкарал комунисти в кабинета си с думите: 

„Ако искаш да унищожиш комунистите, трябва да ги прегръщаш“

Подход, който у нас очевидно не работи.

Или за това как интелигенцията в Западна Европа иззела от работническата класа водещата роля в революционните работи. Което е наистина жалко. Да напомним само, че Ленин беше казал:  „Интелигенцията бяга от партията: там е и пътят на тази сволоч”.

Любопитно беше и разказаното за обществените проучвания на общественото мнение в САЩ и настроенията  след убийството на Роберт Кенеди.  По повод една от темите, която гласеше „1968-най-турболентната година в американската история“.  Не бяха забравени „протестните движения и социалните борби в Япония през 1986 г., нито тези в Латинска Америка.

  
На да се върнем на доклада за Пражката пролет,

който най-много ни интересува, незнайно защо. 
Проф. д.р Искра Баева изтъкна, че  бунтът в Източна Европа започва от полските университети., където „студентите –марксисти отправят своето предизвикателство към властта, призовавайки за демокрация и социализъм“. И още: „Централното източноевропейско събитие от 1968 г. е не полският бунт, а Пражката пролет. Тя започна не като младежки бунт, а като опит на властта да се справи с новите предизвикателства пред социалистическото общество.“ 
За танковете на страните от Варшавския договор не стана и дума, но да стремежа към невиждания все още „социализъм с човешко лице“, разбира се.  Интелигенцията обаче все още търсела социалистическа алтернатива на капитализма. Така трябвало за се покаже на Запада как демокрацията може да се съчетае със социалните усилия.  

Оказва се, че в един момент българският лидер изразява не само интерес към реформите/в Чехословакия/, а и пълна подкрепа за тях. По един доста парадоксален начин, както го описват в доклада. 

 Тодор Живков бил станал привърженик на икономическите промени в Чехословакия

 „Това проличава и по време на официалното му посещение в Прага и Братислава от 23 до 26 април 1968 г. във връзка с подписването на нов договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между двете страни. Именно тогава изразява пълна подкрепа за реформите, след като е отправил преди това силна критика към политическите промени в Чехословакия от трибуната на партиен пленум.  И не само това. 
„Приемствеността в политическата линия на Тодор Живков ще се запази и през следващите трагични месеци на 1968 г. От една страна вижда в чехословашките реформи път, който може да бъде последван и от България, от друга страна обаче, политическият императив го кара да подкрепя решенията на  Леонид Брежнев, дори да стане инициатор на нахлуването в Чехословакия.“ 
Такива работи, научни, а и Тато си беше майстор на нестандартните подходи към международното положение.
 Имаше на конференцията и любители на историята, разбира се.   
Млад мъж, представил се, че е от движение „Командос“, нарекъл се Максим Суворов,  набързо обясни за ползите от ДС, като можете да видите във видеото.