Джордж Лукас открива уникален музей в Лос Анджелис

Музеят на наративното изкуство в Лос Анджелис ще бъде истинска находка за почитателите на „Междузвездни войни“, но прочутата космическа сага, създадена от Джордж Лукас, заема само малка част от огромната колекция.

Както съобщава The Independent, в стените на музея, който самият Лукас нарича „храм на народното изкуство“, е представен изключително широк спектър от творчески произведения.

Мащабната сграда се превърна в един от основните житейски проекти на Лукас, след като през 2012 г. той продаде компанията си Lucasfilm на Disney. Концепцията на музея е да постави редом до произведенията на великите класици творби на популярни художници, комерсиални илюстратори, автори на комикси и художници, създавали корици за джобни книги – творци, чиито произведения често са били възприемани като част от масовата култура, а не като високо изкуство.

„Именно в това се състои основната мисия на музея: да представи невероятно познати на хората произведения, които досега не са имали възможност да бъдат показвани на такова ниво, подредени по този начин и представени в такъв кураторски контекст, че хората наистина да могат да видят гениалността, която стои зад тях“, разказва главният изпълнителен директор на музея Трейси Бейтс.

Известно е, че музеят ще отвори врати за посетители на 22 септември. Гостите ще бъдат посрещани от яркожълт изтребител Naboo N-1 Starfighter от филма от 1999 г. „Междузвездни войни: Епизод I – Невидима заплаха“. Той е окачен във фоайето на публичната изследователска библиотека.

Първата изложба, озаглавена „Star Wars in Motion“, ще представи, наред с други експонати, производствени версии на лендспийдъра на Люк Скайуокър от оригиналния филм, както и спийдърбайкове от „Завръщането на джедаите“ от 1983 г.

„Междузвездни войни“ заемат само около 7% от изложбеното пространство

Бейтс обаче подчертава: „Междузвездни войни“ заемат в музея само около 7% от изложбената площ. Затова една от основните задачи на ръководството преди откриването е да покаже на публиката цялото многообразие на представеното тук изкуство.

Почти всички експонати в огромния музей, който разполага с около 100 000 квадратни фута (приблизително 9290 квадратни метра) изложбена площ, са част от личната колекция на 82-годишния Лукас или на съпругата му, бизнесдамата Мелъди Хобсън.

Рокуел като Реноар, Париш като Пикасо

Лукас започва да събира оригинали на комикси още като студент. Тогава произведения от вестникарски комикси като „Alley Oop“ можели да бъдат купени буквално за стотинки. Когато режисьорът започнал да печели големи пари от филмите си, той насочил вниманието си към картините на комерсиални художници, сред които Норман Рокуел и Максфийлд Париш. По онова време тяхното изкуство било смятано от ценителите на „високата“ култура едва ли не за връх на безвкусицата.

Миналата година по време на панелна дискусия на Comic-Con в Сан Диего Лукас се пошегувал, че в крайна сметка му е потрябвал музей просто за да има къде да съхранява цялата си колекция.

Трейси Бейтс, която се присъединява към проекта през 2020 г., разговаря с Associated Press в галерията, посветена на Норман Рокуел. Именно този американски художник и илюстратор от XX век, според нея, въплъщава духа на музея дори повече от Люк Скайуокър или C-3PO.

„Той наистина е един от най-забележителните разказвачи на нашето време. Постоянно се губя в картините на Рокуел, толкова са изпълнени с нюанси и дълбочина“, казва тя.

Най-голяма популярност на Рокуел носят седмичните корици на списание The Saturday Evening Post. На тях той изобразява американски бойскаути, семейни вечери за Деня на благодарността и други сцени от ежедневието.

Картините му се превръщат в своеобразно олицетворение на Америка на малките градове, което ги прави изключително популярни сред широката публика. В същото време критиците често се отнасят пренебрежително към творчеството на художника, смятайки го за твърде просто и провинциално.

Старшият куратор на музея Райън Линкоф разказва, че преди да започне работа по проекта през 2018 г., познавал Рокуел предимно от общоприетата оценка за неговото творчество.

„Работейки тук, просто се влюбих в творбите му. Осъзнах колко изтънчен е той като създател на образи, като художник, като културна фигура и икона“, казва Линкоф.

Особено място в галерията на Рокуел заема картината „The Problem We All Live With“ („Проблемът, с който всички живеем“). На нея художникът изобразява шестгодишната чернокожа Руби Бриджис, която е придружавана от федерални маршали по пътя към училище в Ню Орлиънс, където дотогава са учили само бели деца. Събитието се случва през 1960 г.

В галерията е поставена и скулптура на Рокуел, създадена специално за музея. Тя пресъздава известен хумористичен портрет на художника, на който той е изобразен, докато работи върху собствения си автопортрет.

Друг от любимите художници на Лукас е Максфийлд Париш – художник и комерсиален илюстратор, чиито образи до голяма степен оформят визуалната култура на XX век. В същото време и неговото творчество често е подценявано, тъй като е смятано за прекалено фантастично и декоративно.

Картините на Париш се отличават с ефирни, почти ангелски образи и характерния си син цвят. Необикновената им сияйна природа създава ефект на вътрешно излъчване, сякаш специално създадено за музейните зали. Иронията е, че една от най-разкошните творби в колекцията художникът някога е създал за кутия шоколадови бонбони.

Линкоф развежда журналистите от Associated Press из галерията на Париш, която вече се е превърнала в една от любимите сред първите посетители.

„Това е малко светилище, в известна степен дори малък параклис, посветен на неговото творчество“, казва кураторът.

По думите му Париш е известен с необикновено красивите си светлинни ефекти и атмосферни пейзажи. Затова създателите на музея се стремят не само да покажат картините му, но и да създадат пространство, което да позволи на зрителите да се потопят в атмосферата на спокойствие, която те носят.

Много от залите на музея са организирани не по принципа „един художник – една епоха – един жанр“, а около аспекти от ежедневния живот. В една от залите са представени произведения, свързани със спорта, а в друга – с обществената активност.

„Интересуват ни историите, които те разказват, а не някои изкуствено създадени категории, определени според художествените дисциплини. Интересува ни прекрасната идея за митовете – митовете на ежедневния живот и историите, които разказваме сами на себе си“, обяснява Линкоф.

В музея има място и за художници, които традиционно се причисляват към „високото изкуство“. Сред тях са Фрида Кало, Диего Ривера и Анди Уорхол. Основният принцип е прост: ако едно произведение разказва история, то има място в този музей.

Сградата прилича на космически кораб, дърво и облак

Посетителите ще могат да разгледат музея, проектиран от архитекта Ма Янсон, осем години след началото на строителството му в лосанджелиският район Експозишън Парк. В близост се намира Университетът на Южна Калифорния, където е учил Лукас.

Архитектът и неговата компания са избрани още през 2014 г. В музея дори е създадена отделна архитектурна галерия, където могат да се видят макети на предложените от Ма Янсон варианти за музей в Сан Франциско и Чикаго. В крайна сметка Лукас избира Лос Анджелис.

Предвид името на музея и футуристичния му облик е трудно да не се направи паралел с космически кораб. Самият архитект признава за подобно сравнение. По думите му това усещане е особено силно заради широките овални прозорци, от които от различни части на музейните галерии се откриват гледки към Лос Анджелис.

Стилът на Ма Янсон обаче е много по-близък до органичните форми, отколкото до механичния футуризъм. Музеят създава впечатлението, че е увиснал над разположения наблизо Мемориален колизеум на Лос Анджелис и другите сгради, сред които се намира Калифорнийският научен център.

„За мен това е като облак или корона на дърво, надвиснала над вас. Изглежда почти безформено. Но ви се иска да го изследвате. Затова трябва да предприемете пътешествие – да започнете да обикаляте около него“, разказва Ма Янсон пред Associated Press.

Разглеждайки музея отвътре, архитектът признава, че с нетърпение очаква момента, в който посетителите ще започнат да се движат из пространствата му.

„Създадохме архитектурно пространство с емоции. Искаме да видим реакцията на хората към тези пространства“, казва той.

Известно е, че в музея има много научна фантастика и фентъзи от колекцията на Лукас – не по-малко, отколкото произведения, пряко свързани със собственото му творчество. Отделно пространство е посветено на художника Франк Фразета, известен с илюстрациите си към комикси и книги в жанра sword-and-sorcery – фантастика с мечове, магия и приключения.

Наблизо са разположени мащабни картини на Пол Реймънд Грегъри, създадени под влиянието на епичния хеви метъл и посветени на образи от произведенията на Дж. Р. Р. Толкин. Разкошните им рамки са украсени с черепи.

Всичко това е само част от огромната колекция, която Джордж Лукас решава да превърне в музей, където масовото, популярното и комерсиалното изкуство получават същото внимание и уважение като произведенията на признатите класици.

Naboo N-1 Starfighter е емблематичният жълто-хромиран изтребител, който прави своя дебют във филма от 1999 г. „Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха“. Корабът се превръща в един от символите на кралската флота на планетата Набу, съчетавайки изящно изкуство и висока функционалност. [1, 2]

Faktor.bg