Премиерът на Италия Джорджа Мелони отдаде почит на хилядите италианци, убити след Втората световна война от режима на Йосип Броз Тито, както и на тези, принудени да напуснат родните си места в Истрия и Далмация. Поводът е отбелязването на Деня на паметта - официална дата в Италия, посветена на жертвите на фойбите (кланетата) и на изселването на италианското население от териториите, преминали под управление на Югославия.

„Стотици хиляди италианци избраха да изоставят всичко, вместо да се откажат от своята идентичност“, заяви Мелони.

Тя подчерта, че италианската държава няма право да се страхува от историческата истина и трябва ясно да отхвърля всеки опит за отричане или омаловажаване на извършените престъпления. „Паметта не е омраза, а справедливост. Тя е основата на споделена историческа памет, която обединява и укрепва националната общност и проправя пътя за следващите поколения“, заяви премиерът.

Мелони отбеляза, че Италия носи историческа отговорност тази памет да бъде съхранена и предадена. Като знак за тази позиция тя посочи множеството възпоменателни инициативи, организирани и тази година от правителството, сред които и „Влакът на паметта“, който ще премине от Северна до Южна Италия, символично възпроизвеждайки пътя на онези, които са избрали да останат италианци въпреки принудителното изгнание.

„Италия никога повече няма да позволи тази история да бъде изопачавана, отричана или заличавана. Това не е история на една гранична зона или на отделна общност. Това е история на цяла Италия. История на всеки от нас“, каза още Мелони.

Денят на паметта в Италия е посветен конкретно на жертвите на фойбите – убийства и екзекуции без съд и присъда, извършени от югославски партизански формирования и тайната полиция ОЗНА - както и на изселването на италианците от Истрия и Далмация след Втората световна война. В периода между 1943 и 1954 г. между 200 000 и 350 000 души напускат тези територии, преминали под управлението на комунистическа Югославия. По-голямата част от изселилите се са етнически италианци, но сред тях има и словенци и хървати, избрали да запазят италианското си гражданство. Освен насилието, емиграцията е ускорена и от последвалите национализация, конфискация и административен натиск.

По време на диктатурата на Тито след 1945 г. Югославия бе осеяна с хиляди концентрационни лагери - от Триглав (Словения) до Гевгелия (Македония). В Словения в масови гробове са заровени над 150 хиляди души, избити от режима на Тито, който е определян като седмия най-голям диктатор в света след Втората световна война. В Хърватия и до днес не е ясна точната цифра на убитите, включително жени и деца. Същата е съдбата на противниците на режима в Сърбия, където според най-скромните оценки са избити над 55 хиляди етнически сърби - опоненти на властта.

В Босна и Херцеговина се намира един от най-зловещите концлагери за македонските българи - Добой, където загива част от интелигенцията на Македония. В самата Македония избиването на елита, на политическите опоненти и на македонски патриоти започва още през есента на 1944 г. с ликвидирането на хиляди хора без съд и присъда. В затвора „Идризово“ и лагера „Отешево“ на Преспанското езеро намират смъртта си стотици македонски българи, включително личности с леви убеждения и бивши членове на ВМРО. Сърбия и Македония са единствените бивши югорепублики, които и до днес не са разсекретили архивите на ОЗНА (Отдел за защита на народа - югославската политическа полиция непосредствено след Втората световна война), УДБА (Управление за държавна сигурност – репресивната тайна служба на Тито) и КОС (Контраразузнавателна служба на Югославската народна армия). | БГНЕС