Православната църква четири пъти се прекланя пред животворната сила на Кръста Господен - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна; на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Празникът на 14 септември е свързан и посветен на няколко свещени събития в историята на Християнството: чудесното явяване на Светият Кръст на император Константин Велики; намирането на Светият Кръст на Голгота и възвръщането му от персиаски плен, за които се знае от житията на светците.

Историята разказва, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска дейност се изразявала в широка благотворителност на бедните и в построяване на много храмове. Царица Елена в чест на победата на синът цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя решила да построи на Голготския хълм Величествен храм Св. Възкресение Христово. Когато започнали да копаят основите, открили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници.

И трите кръста много си приличали и кой е на Христа не могли да определят. В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на покойния младеж. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало чудо: мъртвецът оживял и се изправил. Това чудо зарадвало клетата майчица и сродници, които придружавали погребението и те започнали да прегръщат момчето. Други, които придружавали царица Елена прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказание станал средство за спасение. Кръстът станал символ и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.

От тогава всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото болни потърсели Божията милост, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три части: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро.

След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен.

В народния календар 14 септември бележи един от най-тежките празници през година, известен като

Кръстовден или Кръстов

По стар обичай на този ден жените ходят на църква, палят свещи за здраве и раздават питки в името на светия животворящ кръст Господен. Свещеникът обикаля къщите и ръси със светена вода за благополучие и щастие на семейството. По традиция се спазва строг пост.

Кръстов се смята за празник на земята и не случайно на този ден започвало есенната сеитба и гроздобера. За да е чист и благодатен денят за засяване, съпрузите съблюдават сексуално табу. Не се слага нищо почерняло на огнището, за да няма плевели в посевите и да е хубаво житото.

Отколешна традиция е мъжете да освещават първите семена, приготвени за посев. През това време стопанките приготвят малки колачета и питки за воловете, с които изпращат орачите още преди да се покаже слънцето.

В някои села Кръстовден е празник на народните лечителки и баячки. На този ден всеки, който е намерил изцеление за страданието, отива при своята лечителка с прясна пита и китка цвете, дребни подаръци и пари, за да засвидетелствува своята благодарност и уважение към своята избавителка.

В много селище от този ден започвали есенните седенки и активният предбрачен сезон.

Именици: Кръстьо, Кръстан, Кърстина, Кръстанчо, Кръсте, Кръсти, Кръстойчо, Кръстомир, Кръстю, Кръстян, Крътьо, Къне, Кънчо, Кръста, Кръстена, Кръстина, Кръстяна, Къна, Кънча; Ставри, Ставраки, Ставре, Ставрьо, Ставрица, Ставруда, Ставрула.