Даниел Смилов, Дойче веле

Първият ден на 45-ия парламент показа, че мнозинството срещу ГЕРБ не е просто опозиция на един модел на управление - то може да е и негова оперативна алтернатива. Борисов сигурно се е надявал, че още в самото начало това мнозинство ще се разпадне поради очевидните идеологически противоречия в него. То обаче успя безпроблемно да избере за председател на парламента Ива Митева от "Има такъв народ" (ИТН) - една квалифицирана и компетентна юристка. Което определено беше добър старт. Но по-важното е, че пророците на краткия живот на новото мнозинство подценяват съвпадението в стратегическите приоритети на четири от партиите в това мнозинство: ИТН, БСП, "Демократична България" (ДБ) и "Изправи се! Мутри, вън!" (ИСМВ).

Допирните точки

ИТН направиха най-краткото изказване при откриването на събранието. А Тошко Йорданов де факто остави вратата отворена за два бъдещи варианта. Първият е опит на неговата партия да реализира правителствен мандат в рамките на този парламент. Вторият е отиване на избори при настоящата избирателна система с подобрения като дистанционното и изцяло машинното гласуване. Към тези промени беше добавено и предложение за намаляване на държавната субсидия до 1 лев на глас. Отпадането (засега) на искането за мажоритарни избори, което беше голямата изненада за мнозина, има една-единствена цел: да не вкара ИТН в капан да гласува заедно с ГЕРБ и против евентуалните си парньори. Този ход демонстрира, че и след едни евентуални нови избори ИТН най-вероятно ще търси управленски варианти с ДБ и ИСМВ.

Корнелия Нинова от БСП заяви, че и тя би дала шанс на едно управление на “протестните партии”, стига то да е последователно в отстраняването на дефектите на “модела Борисов”. От икономическа гледна точка времената са за пръв път от десетилетия кейнсиански. С помощта на ЕС страната се готви да се измъкне от кризата, предизвикана от коронавируса, чрез масирани милиардни инжекции в икономиката. От тази гледна точка приоритетите на всяко ново правителство биха били в рамките на общата икономическа логика, споделяна от социалистите. Това щастливо стратегическо съвпадение, плюс желанието да се държи ГЕРБ в опозиция, обяснява и парламентарното поведение на БСП.

"Демократична България", представена от Христо Иванов, направи най-детайлното и съдържателно изказване по отношение на стратегическите приоритети. Тя бе и първата, която ясно постави въпроса за отстраняването на ръководителите на прокуратурата и КПКОНПИ, както и за премахването на специализираните прокуратура и съд. В икономически план ДБ е традиционно консервативна и държи на фискалната дисциплина. Но трупането на резерви в добри времена е точно с цел да има възможност за подпомагане на икономиката в кризисни моменти като сегашния. Така че и от ДБ предлагат пакети от мерки - преки помощи и данъчни облекчения, които да дадат силен рестарт на стопанската инициатива в следкризисните времена. Като добавим и желанието на ДБ и на всички от новото мнозинство да ускорят ваксинацията, полето за обща управленска платформа се разширява.

ИСМВ, най-малката формация в новото мнозинство, също има припокриващи се интереси с останалите и би подкрепила едно общо управление. А най-важният въпрос, по който четирите партии биха имали различия, е всъщност по-скоро извънпарламентарен - отношението им към номинацията на Румен Радев за втори мандат. Тук ДБ очевидно ще се разминат с останалите три партии и най-вероятно ще издигнат свой собствен, десен кандидат. Колкото по-рано го направят, толкова по-бързо ще прекратят спекулациите по темата.

Да, стратегическото съвпадение на интереси не е гаранция за успешен мандат за съставяне на правителство. Важни ще са както хората, така и конкретните политики, около които би било създадено едно правителство. Но възможност - както като гласове, така и като политическа логика - за такъв ход има.

В този контекст ГЕРБ продължават да се държат неадекватно - хем тръбят, че са победители, хем се оплакват, че са в малцинство и в парламента всички са срещу тях. (Номинацията им за председател на НС не привлече нито един глас извън тяхната група.) В парламентарната демокрация победителят е мнозинството: най-голямата партия в парламента, която не е част от мнозинството, е “победител” толкова, колкото във футбола е победител този, който пръв ритне топката.

Нещо повече: ГЕРБ изпада в глуха защита, тъй като всички ходове на Борисов са предназначени просто да успокоят неговото его. Първо: вече стана дума за твърдението, че за пети път е "победил”, макар че всъщност просто получи възможност да ритне топката пръв. Второ: кандидатурата на Даниел Митов за премиер. Мнозина четат това назначение като някакъв реверанс към десния избирател извън ГЕРБ, доколкото г-н Митов е бил част от множество десни партии, преди да се озове при Борисов. Целта обаче е по-скоро друга: прави се опит да се натрие носът на десния градски избирател, който отдавна не харесва премиера в оставка, като се покаже, че “един от тях” му е пристанал. Логиката не е електорална експанзия, а по-скоро лична реабилитация: “не ме харесвате, но един от вашите се съгласи да ми е премиер”. Подобна е логиката и на също толкова обреченото предложение на г-жа Караянчева за председател на новото НС: Борисов беше я обидил безобразно в изтекъл запис и сега направи пореден опит тази вредяща му щета да бъде замазана. И накрая: виновни за загубата на ГЕРБ (макар че уж са “победители”) излязоха Димитър Николов и Йорданка Фандъкова. А не например шкафчето, хазартната афера и другите скандали на премиера.

Една голяма промяна вече се е случила

Най-комична е ситуацията на ДПС в новото НС - от Движението се държат като “родени отново”. И като прясно официализирани опозиционери на ГЕРБ. Може би ДПС прави опит да се отърси от наследството “Пеевски”, което направи партията токсична за всички останали. Ако този опит е искрен, желанието е похвално, но за големи заключения по този въпрос е твърде рано. А и в тяхното поведение има смесване на послания - хем промяна на управлението на ГЕРБ, хем диалог между всички. Дали това не значи, че за Движението без Борисов може, но без Гешев и Цацаров - не?

Началото на парламентарния сезон бе дадено. Този сезон може и да се окаже къс, може и да има нови избори, особено ако ИТН искат да опитат силата на инерционната вълна сред избирателите. Но дори и при нови избори: съвсем очевидно е желанието на новите партии в парламента да действат координирано и заедно, така че да максимизират своите шансове. Това са лоши новини за ГЕРБ. И сигнал, че една голяма политическа промяна вече се е случила.