Днешният Изник е древната Никея – градът на Първия вселенски събор, на византийските императори...

Само на около 160 километра от Истанбул се намира град, който носи в себе си историята на едни от най-важните събития за християнския свят. Днешният Изник е древната Никея – градът на Първия вселенски събор, на византийските императори, на могъщите крепостни стени и на една раннохристиянска базилика, която днес лежи край водите на езерото,.

Никея е място, където историята не е само в музеите и книгите. Тя е част от пейзажа – в останките на крепостните стени, в старите порти, в античния театър и дори под повърхността на езерото Изник.

Именно тук през 325 г. император Константин I свиква Първия вселенски събор – събитие, което оставя траен отпечатък върху историята на християнството. Почти пет века по-късно Никея отново се превръща в център на християнския свят. През 787 г. в града се провежда Седмият вселенски събор, посветен основно на спора за почитането на иконите.

Седемнадесет века след първия събор Никея отново попадна във фокуса на световното внимание. На 28 ноември 2025 г. папа Лъв XIV посети Изник в рамките на първото си международно апостолическо пътуване. Поводът беше 1700-годишнината от Първия вселенски събор. В древната Никея папата беше заедно с Вселенския патриарх Вартоломей I, а двамата участваха в молитвено честване на годишнината. Кадрите от срещата на двамата духовни лидери край древните останки дадоха на мястото нова актуалност – не просто като археологически обект, а като символ на общите корени на християнството.

Една от най-впечатляващите следи от раннохристиянската история на Никея обаче се намира там, където човек най-малко би очаквал – под водата.

Останките на раннохристиянска базилика са открити през 2014 г. при въздушно заснемане. Те са открити на около 2–3 метра дълбочина във водите на езерото, извън античните градски стени. От 2015 г. започват подводни археологически проучвания под ръководството на археолога Мустафа Шахин от университета „Бурса Улудаг“. Изследванията разкриват трикорабна базилика с апсида, архитектурни елементи, погребения и други археологически находки. Днес, благодарение на отлива на водата, основите на храма вече се виждат.

Базиликата може да бъде видяна от близо благодарение на специално изградена платформа с няколко ръкава. Оттам останките се наблюдават непосредствено и човек може да си представи очертанията на храма, който някога е бил част от древния градски пейзаж. В специален стъклен ковчег се съхраняват два скелета.

Ако базиликата показва как историята може да потъне под водата, крепостните стени разказват обратната история – как един град е успял да се запази във времето.

Укрепленията на Никея са сред най-внушителните и добре запазени антични и византийски крепостни системи в Мала Азия. Основната система е изградена през III век, а през следващите столетия е разширявана и преустройвана. Стените оформят неправилен многоъгълник и са подсилени с множество кули, вътрешни и външни отбранителни линии и четири основни градски порти.

Днес голяма част от крепостните стени може да се разглежда свободно. Но ако човек иска действително да ги опознае, кратка разходка не е достатъчна. Необходими са часове, за да бъдат обходени различните участъци, кулите и портите и да се усети истинският мащаб на древния град. Именно разстоянието, което трябва да бъде изминато покрай укрепленията, позволява да се разбере колко голяма и добре защитена е била Никея.

Тези стени са свидетели и на драматични моменти от средновековната история. През 1097 г. Никея е обсадена по време на Първия кръстоносен поход. По-късно, през XIII век, градът се превръща в политически център на Никейската империя – византийската държава, създадена след превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г.

Изник е необичайна смесица от минало и настояще. Градът е жив и съвременен, но зад улиците и сградите му се разкрива история, която обхваща елинистическата, римската, раннохристиянската, византийската и османската епоха. | БГНЕС