Николай Слатински

Едва станал студент в Харков, бях в Курск - заведоха ни на местата на потресаващата Курската битка. Но аз бях шокиран най-вече от нищетата на града и особено - на селата край него. Това бе първи тежък (за промития ми юношески мозък) челен сблъсък с разБитото социалистическо общество. България наистина бе земен рай в сравнение с видяното!

Днес всички говорят за Курск. Какво, защо, дали, докога?

Ето няколко мои си разсъждения за смисъла на операцията:

1. Украйна най-сетне има немалко въоръжения и снаряди. А доскоро почти ги бе приключила.

2. Натискът от Запада върху Украйна е много силен - да приеме формулата Мир срещу Територии.

3. Украйна проведе де факто допълнителна мобилизация и не е вече с огромен недостиг на бойци. 

(Впрочем, съотношението католици и униати към православни в армията след и сред новата мобилизация е по-голямо от това като цяло сред украинците. Някак православните са по-индоктринирани и по-пасивни, по-демотивирани и по-склонни към териториални отстъпки...).

4. Русия катастрофично се нуждае от нова мобилизация, от която Путин адски, неистово се страхува, а сега Украйна тласка неумолимо Путин към нея!

Да, има много въпросителни по отношение на тази украинска операция. Ала повечето анализатори и "анализатори" я обсъждат с традиционни, банални, повърхностни и мрънкащи аргументи. А тя е като блестяща импровизация чрез стратегическа интуиция на генерал Сирски!

В Курска област украинците нанесоха тежък удар лично върху Путин. Той стана за смях и злобно осъзнава това. Изглежда жалък, вие като внезапно, от засада ранен хищник.

И все пак за мен операцията в Курск и (вече в) съседните области не е Цел, а Средство: Да се отвлече вниманието в друга посока.

Затова очаквам събития в Крим. Дните на един Мост ми се струват преброени.