Те ще бъдат предложени за обществено обсъждане на гражданите
Членове на Комисията за финансов надзор и назначена работна група от експерти възобнови работата си по създаване на системата "бонус-малус", съобщиха от Комисията за финансов надзор (КФН).
Работната група по системата "бонус-малус" ще има готовност да представи за обсъждане готовите варианти през есента на 2019 г.
Целта на системата е да има единни изисквания за коригирането на застрахователната премия. Тя зависи от поведението на водача на автомобила, покрито от застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", според чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането. От КФН уверяват, че основната идея е да се възползват съвестните "добронамерени" шофьори и да се наказват "високо рисковите".
Системата "Бонус-малус" персонализира премията, платена от застраховащия/потребителя, като взима предвид поведението на пътя и историята на претенциите. Крайната и най-съществена цел на системата "бонус-малус" е да възпита във водачите на автомобили чувство за отговорност. Това става като се акцентира върху пряката връзка между поведението на пътя и риска от причиняване на вреди от собственика/водача на автомобила.
В новата работна група, и по съвет на международен консултант, са включени експерти от КФН, Министерството на вътрешните работи и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Създаденият експертен екип ще разработи няколко варианта за система. Целта е всеки един от тях да е максимално рационален и прагматичен, и да отчита в най-голяма степен нормалната житейска ситуация на пътя.
Готовите варианти ще бъдат представени и предложени за обществено обсъждане на гражданите, водачите и собствениците на автомобили, както и на всички заинтересовани страни - правителствени, неправителствени организации и застрахователи.
Фактор
Работната група по системата "бонус-малус" ще има готовност да представи за обсъждане готовите варианти през есента на 2019 г.
Целта на системата е да има единни изисквания за коригирането на застрахователната премия. Тя зависи от поведението на водача на автомобила, покрито от застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", според чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането. От КФН уверяват, че основната идея е да се възползват съвестните "добронамерени" шофьори и да се наказват "високо рисковите".
Системата "Бонус-малус" персонализира премията, платена от застраховащия/потребителя, като взима предвид поведението на пътя и историята на претенциите. Крайната и най-съществена цел на системата "бонус-малус" е да възпита във водачите на автомобили чувство за отговорност. Това става като се акцентира върху пряката връзка между поведението на пътя и риска от причиняване на вреди от собственика/водача на автомобила.
В новата работна група, и по съвет на международен консултант, са включени експерти от КФН, Министерството на вътрешните работи и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Създаденият експертен екип ще разработи няколко варианта за система. Целта е всеки един от тях да е максимално рационален и прагматичен, и да отчита в най-голяма степен нормалната житейска ситуация на пътя.
Готовите варианти ще бъдат представени и предложени за обществено обсъждане на гражданите, водачите и собствениците на автомобили, както и на всички заинтересовани страни - правителствени, неправителствени организации и застрахователи.
Още от Улицата
Илиана Жекова от ГЕРБ: Не е нормално управленските решения за социалното подпомагане да се вземат в обратен ред
Ще продължа да настоявам Министерството да представи пълните мотиви и анализи, преди да бъдат предприети действия, които могат да променят из основи системата на социалното подпомагане
Ивайло Мирчев: Пеевски се нареди сред редовите пътници
Ореолът на недосегаемост не пада с една снимка от нормален полет, а с проверки, документи, произход на средства и реални последици, казва политикът
Нов сигнал за тревога: И лек автомобил проби мантинелата на АМ „Марица“
Поредният тежък инцидент, случил се в разгара на летните пътувания, отново повдига въпроса колко надеждни са предпазните съоръжения по българските пътища