Николай Василев

Още в дълбока древност стратезите са препоръчвали да не се влиза в битки, които не могат да завършат с победа.

Вчера Комисията по външна политика на ЕП по доклада за напредъка на Република Северна Македония отхвърли искането на български евродепутати да бъде добавена думата “модерни” преди формулата за македонския език и идентичност. Малко вероятно е подобна поправка да мине в пленарна зала, но ЕП едва ли би приел и определения като "многовековни". Просто не е работа на Европейския парламент да се изказва по това дали македонските език и идентичност са многовековни или не. А причината ЕП изобщо да дискутира признаването на идентичност е оплакването на македонската страна, че доскоро основно Гърция, а сега 

България ги отричат

 От българка страна разбира се чуваме, че "никой не отричал правото на македонците да се самоопределят или да определят какъв е езикът им, но тези оправдания звучат кухо. Още през 1992 г., когато България първа в света призна независимостта на Македония, чухме нелепото твърдение, че "признаваме държавата, не признаваме нацията" - нещо, което звучи тотално непонятно в западните уши. Ако не признавате "нацията", как подкрепяте членството на Македония в Организацията на обединените нации? През 1993 г. България отказа да подписва билатерални договори, в които присъства термина "македонски език". А в т.н. Меморандум, София настоя, че нищо от  това не може да се тълкува като признание от страна на България за съществуването на македонски език.

Какво очаква българската дипломация и научен естаблишмънт? 

Македонците да обявят, че македонският език е вторична кодификация на българския? Това никое македонско правителство не би го направило, най-малкото защото не е съвсем точно! Македонският език е кодифициран въз основа на говори, които са били определяни като български, но които са били по-скоро игнорирани при кодификацията на българския книжовен език. И макар, че повечето македонски (но не абсолютно всички) интелектуалци в края на 19 и началото на 20 век да са приели книжовния български като своя "катаревуса" (официална книжовна норма), в даден исторически момент, в частите от Македония откъснати от България (и особено в Югославия), се появяват условия местните говори да бъдат осмислени от мнозина (далеч не от всички) като отделен "южнославянски" език. Това осмисляне се случва преди кодификацията на македонския език. А въвеждането на книжовния български в училищата по време на българската администрация през Втората световна война, преподаван от учители изпратени (в някои случаи за наказание) от "старите граници" - тъй като прогонените местни български учители са вече добре интегрирани в България и не се връщат -само засилва процеса.

Когато през 1992 г. Гърция отказа да признае държавата Македония, тя не криеше, че цели да я накара да остане в една по-малка Югославия - съставена от Сърбия, Черна Гора Босна и Херцеговина и "Скопие".

Тази зловеща перспектива не се осъществи, но България не осъзна, че 

появата на независима Македония е огромен геополитически триумф,

 сравним със Съединението, Независимостта и връщането на Южна Добруджа. Но не осъзна и нещо друго. Че тази независимост стана възможна само защото македонците бяха изградили своя нация. Да, тя трябваше да демонстрира разграничение от българската, но за много македонци, това беше мимикрия. Поне трима македонски премиери - Любчо Георгиевски, Владо Бучковски и Зоран Заев потърсиха искрено приятелство с България и бяха готови заедно да изградим наратив, който да обяснява както миналото ни единство, така и появата на македонската нация - като позитивен развой, довел до това, че огромното мнозинство от потомците на възрожденските българи изборили се за Екзархията вече не живеят под чужд суверенитет! 

Случи се дори чудо. Македонската православна църква - Охридска архиепископия помоли БПЦ да я признае за своя пораснала и пълноправна дъщеря. В отговор БПЦ призна нечестивото и насилствено завземане на македонските епархии от Сръбската православна църква!

Сега ще ругаем македонците, те ще ругаят нас и ще се излагаме пред ЕП и по света.

А междувременно Гърция, след като натри носа на македонците, като ги накара да си сменят името на държавата, признаха "славянски" македонски народ и език, които нямали нищо общо с гръцката култура. И така за пореден път помогнаха за размиване вековната (ясно отчетлива допреди 100 години) културно-лингвистична граница между България и Македония от една страна и Сърбия от друга.

Вчера бе тъжен, но очакван ден за българската дипломация и научен естаблищмънт.