Преживяването на политическата криза изглежда по различен начин в сравнение с миналата година. Виждаме едно дъно в усещането, че нещата не са добре, на неудовлетвореност. Но все още нямаме характеристиката на дълбокия срив, но в същото време разбираме, че обществото вече много по-малко се вълнува от случващото се след изборите.

Това коментира в студиото на Би Ти Ви социологът Добромир Живков, Маркет линкс, който представи данни от актуално изследване на обществените нагласи след предсрочните парламентарни избори на 9 юни тази година.

Не са оптимистични изгледите за правителство, защото няма решение за някаква политическа перспектива. Затова сме и толкова песимистични дали ще имаме кабинет. И това е подхранено от всичко, което се случва на политическия терен. Изглежда, че политическата класа не може да отговори на базисна основа. 

Липсата на лидерски дебат е знак за дефицити в предизборната кампания. Всички политици говорят в една удобна за тях среда, където не са под натиск. Кампанията не е изпълнила своята основна цел – да мобилизира гражданите, вместо това е отблъснала хората да отидат да говорят. Езикът на лидерите – неуместен, ниска култура на дебат.

Служебната власт

Кабинетът на Главчев понесе много сериозен удар по отношение на доверието на обществото. Подкрепата за него е едва 15%. Държавата е в много сериозно тежко състояние в това обществото да има перспектива и вяра за бъдещето си. Това отваря път за деструктивни тенденции. Липса на ясна визия как да се случват нещата. Нямаме автономно взимане на решенията. Тоест, партийната биография хвърля съмнения върху действията на служебния премиер. И понеже е служебно правителство  –  също не ни дава възможност да изградим особено доверие към него.

Решението след предсрочните избори

Ясно обособен двупартиен парламент – такива бяха очакванията. ГЕРБ и Борисов са в ситуация, че те не изглеждат категорични, че искат да влязат в какъвто и да е управленски формат, за разлика от ДПС – които са за редовен кабинет. 

Кабинет с третия мандат – тази формула за националното спасение работи. Но той остава само като вариант.

Кабинет на малцинството – най-възможният вариант, но и той не изглежда толкова сигурен, предвид подкрепата.

Предсрочни избори – защото обществото не е доволно от резултатите. Нарастват реваншистките настроения. Наблюдава се ентусиазъм у „Величие“ и разочарование у „Възраждане“. В ГЕРБ – нежелание за избори, но и знак за носенето на ясна политическа отговорност. Това показва още умора и несигурност какви резултати ще постигнатат, ако се отида на нов вот.

При нови избори – сходни резултати. Но отговор дали това ще се случи -  данните на актуалното изследване не дават.