Тръмп не харесва закона Магнитски, тъй като не смята Русия за враг, а списъкът е пълен със санкционирани за корупция руснаци и техните съдружници от Европа

Димитър Попов

Ударите по правителството не спират и няма да спрат до влизането в еврозоната. Напротив, ще се засилват. Последният удар е оттеглянето от управленската коалиция на ДПС на Доган. Това е епизод от тази бясна война, която Възраждане, МЕЧ и Величие, заедно с Румен Радев и руското посолство водят срещу нашето окончателно и пълно приобщаване в Европа. Моментът за напускането – Великденските празници, сигурно трябваше да напомни 

за Юда и неговото предателство

Който трябва вероятно е разбрал посланието, но не смятам че е бил изненадан. АПС на Доган имаше особен статут в коалицията - партия, която хем е в правителството, хем не е в него, а това не устройваше нито Доган, нито неговия приятел Радев. Доган искаше власт за да вземе реванш от Пеевски, който остана в опозиция. От президентството се надяваха, че неговото участие в правителството ще отреже пътя на ДПС-НН за всякакво домогване към властта. Ето защо АПС искаше да има заместник-министри и областни управители, както и хора в регулаторите. Играта на Радев и съветниците му беше елементарна и публична – чрез Доган да скарат Борисов и Пеевски, така че да ги побеждават поотделно.

Беше очевидно, че Борисов няма да приеме такава оферта. Той добре познава Доган и в ситуацията на война с Румен Радев очевидно може да разчита повече на Пеевски. По тази причина Доган не получи нищо и беше само въпрос на време да напусне мнозинството. 

Сега кабинета на Росен Желязков остана правителство на малцинството, с подкрепа на 102 депутати в парламента. Срещу него има заявена вече официално опозиция от 73 депутати, които му искат оставката и са готови да гласуват вотове на недоверие срещу него.

Дали това е краят на правителството?

Борисов е политик, който пресмята своите ходове предварително. Той така или иначе е очаквал, че щом не получи онова, което иска, Доган ще напусне. Щом на му попречи, значи си е направил сметката. 

Борисов има твърда цел – приемането в еврозоната, и няма да се отклони от нея, докато не я постигне. В това може да му се вярва, и жертвите, които прави с това правителство доказват, че е напълно искрен. Ето защо главният фактор на стабилност - ГЕРБ, до приемането в еврозоната няма да хвърли бялата кърпа на ринга, независимо колко компромиси ще се наложи да се правят. 

Напускането на ДПС е като загуба на шахматна фигура, но на дъската има и други фигури, които може да бъдат използвани. Двама са кандидатите със същите приоритети до приемането в еврозоната – ППДБ и ДПС-НН. 

ППДБ в момента следват политическа стратегия, която може да се нарече „подла неутралност“. В разгарящата се война на Румен Радев и партиите около него срещу кабинета „Желязков“, те се държат като сеирджия, който люпи семки на трибуната и вика за нашите, но отказва да слезе на терена и да им помогне. На думи са за кабинета и за неговия основен приоритет - еврозоната. На практика обаче флиртуват с Радев и неговото проруско лоби от партии, които възприемат като съюзници срещу Борисов и Пеевски. Така усилват политическата нестабилност, а това е противопоказно за еврозоната и увеличава риска от провал на правителството. От поведението им е очевидно, че те не могат да бъдат съюзник на Борисов за еврозоната, а и определено не го искат. 

Вторият възможен кандидат остава ДПС-НН на Пеевски. Какво ще иска той срещу подкрепата за кабинета Желязков не е много ясно. Пеевски със сигурност няма да има министри или заместник-министри веднага. Най-много да получи областните управители, които имаше по-рано, при сглобката. Възможно е разбира се, по някое време той да се намеси по-активно във властта и да поиска свои хора там. Това е очаквано при положение, че правителството на малцинството ще зависи само от него. 

Борисов обаче не би рискувал да приеме такава оферта по съвсем разбираема причина – Пеевски е в списъка Магнитски. Ако той успее някак да излезе от този списък, ситуацията ще се промени и кабинетът ще се преформатира. Има сигнали, че 

Тръмп е готов да прави сделки

 с местата в списъка. Например шефът на кабинета на Виктор Орбан, който беше санкциониран по Магнитски, вече е оневинен и това станало по целесъобразност. Неофициално американски медии твърдят, че Тръмп не харесва закона Магнитски, тъй като не смята Русия за враг, а списъкът е пълен със санкционирани за корупция руснаци и техните съдружници от Европа. 

Ако Владислав Горанов и Делян Пеевски също бъдат извадени от този списък, което изглежда възможно при Тръмп, тогава Пеевски ще поиска министри с мотива, че именно той вкарва България в еврозоната. Разбира се това са хипотези и изваждането му от списъка Магнитски може да не стане тази година. Каквото и да се случи обаче, задкулисна договорка с Борисов за някакви ползи от подкрепата на ДПС-НН ще има, и благодарение на нея Пеевски ще гарантира живота на кабинета до края на годината – това е сигурно.

Ключови за съществуването на това правителство остават ИТН и БСП. На тях Борисов ще разчита като на своя 

вътрешен кръг

 Двете партии не дават никакви сигнали, че ще напускат коалицията и едва ли ще го направят до края на годината, така че постигането на целта – еврозоната, е съвсем реалистично и ще се случи въпреки неистовия огън от президентството и присъдружните му партии. 

***

Великден е време за изчистване на греховете. Христос го е направил на кръста, и то разбирайки, че се жертва заради греховете на всички. Вече 2000 години християните вярват, че негвата саможертва прави нас самите по-добри и по–праведни хора.

Дали така мислят и българските политици, които казват, че вярват в Христос, ходят на църква и се наричат християни? По-скоро мисля, че те възприемат Великден по друг начин – разчитат 

Христос да ги очисти от досегашни грехове, за да могат да трупат нови

Какво пък, нека ги трупат. Всеки има право на избор за себе си, само Христос е решил за всички и само той има право да съди накрая!

Нека Великденските празници да са светли и благодатни за всички!