Президентските и парламентарните избори в Турция вече са факт, ясен е и голeмият победител - Ердоган. Политиките му ще бъдат крайъгълен камък за балканските държави, а България съвсем не прави изключение от тази игра. Този път на фона на балансираните позиции на държавните ни мъже за случващото се при съседите, ярко се откроява поведението на ДПС – партия, която от създаването си представлява част от етническите турци и мюсюлмани в страната. Ръководената формално от Мустафа Карадайъ, но реално от Ахмед Доган етническа формация заложи единствена категорично на опозицията в Турция, заставайки открито против Ердоган и коалиционните му партньори. В предизборния водовъртеж позицията на ДПС и Доган сякаш потънаха в пропагандния поток, но ехото от техния избор тепърва 

ще отеква

Всички, които познават действията и тактиките на Ахмед Доган са изненадани от факта, че този път той игра ва банк, но  хазартният му нюх не проработи, залагайки на опозицията. „Стратегът” от Сараите в Бояна всъщност си вкара автогол, коментират изненадани негови съпартийци, които не искат заради личните игри на шефа си, да бъдат в черния списък на Турция.

Доган рядко играе ва банк, обикновено се нагажда към ситуацията, залагайки на чекисткия си дух. Той винаги е показвал качества на един добре замаскиран популист, който плете ходове според ситуацията и обществените нагласи. Помним как в зората на демокрацията поиска забрана на БСП, после се кълнеше във вярност на СДС, след това ги свали от власт с депесарски шут, за да се обяви за успеха на социално-либералния модел в коалиция с Царя и БСП. Играеше го голям натовец, чертаеше откъде трябва да мине пътят на България за ЕС, а след като Турция свали руски самолет на границата със Сирия взе да ни убеждава дидактично, че геополитиката се е променила и който не разбира и не признава водещата роля на Русия и Путин не е в час. Преди година пък, за да затвърди образа на „патриот” не се погнуси да набута в листите на ДПС провалени националисти от руската „Атака”.

Сарайският стратег този път или е бил подведен от кремълски източници, че е променен морфическият резонанс на турското общество или е 

приел желаното за реално

Проблемът е, че Доган и ДПС се намесиха пряко във вътрешната политика на Турция и това се случва  за втори път, след като през април миналата година със специална Декларация ДПС обяви, че се съмняват в легитимността на проведения референдум за президентска република, че в Турция се създава авторитарен режим, който потъпква свободата на словото и мисълта, а Кемалистка Турция се преобразува в Султанат.

Защо Доган се позиционира сам като враг на Ердоган, обяснява Осман Октай, един от познавачите на задкулисието и тайните в ДПС:

„По време на целия преход на гражданите се налага манипулативната заблуда, че Ахмед Доган е 

пазителят на България от турско влияние

Някои задкулисни кръгове му изградиха образа на новия Левски, на патриота и родолюбеца. Една от огромните лъжи е, че Доган никога не е търсил подкрепата на Турция за политическо влияние в България.

Фактите показват друга картина: При всички управления в Турция, до идването на Ердоган на власт, ДПС получаваше до 2001 г. до 1500 гласа от нашите изселници. След като при съседите изгря звездата на Партията на справедливостта и развитието, на всички избори в България властта в Анкара, чрез своите институции и изселническата организация „Балгьоч” започнаха активно да провеждат официални кампании за вота у нас. Създадоха и партийни структури на ДПС, а Доган винаги се е радвал на подкрепата на Ердоган. Гласовете, идващи за Сараите от Турция  стигнаха по този сценарий до над 90 хил. Отделен факт е, че ДПС е получавала винаги и финансова, и институционална подкрепа от Турция.

Конфигурацията в отношенията се промени, след драматичния сблъсък между Ердоган и Путин и намеренията на Анкара да създаде санитарна зона на територията на Сирия и Ирак, за да прекъсне връзката между кюрдите в тези страни и живеещите в Турция кюрди. Това доведе и до свалянето на руския военен самолет. Тук е и повратната точка в позицията на Доган, която го разобличи като агент за влияние на Москва и българските комунисти. Това дистанцира Ердоган от ДПС и Доган. Тогава за първи път Анкара застана зад опозицията в средите на българските турци и мюсюлмани. За много от московските анализатори у нас е добре, когато Турция подкрепя ДПС и лидера им, но крайно негативно се оценя, ако дадат рамо на друг проект, какъвто е случаят с партиите на Касим Дал и по-успешния на Лютви Местан.

Но след като Путин и Едоган се прегърнаха отново, стратегът от Сараите направи серия от опити да стопли контактите си с Анкара. През миналата есен ДПС дори се включи в интригата за политическо обединение на турците и мюсюлманите в България. Тайната мисия бе поверена на депутата от турския парламент Азис Бабусчу, който бе и председател на парламентарната група за приятелство с България, а целта – етносът да бъде използван като 

юмрук за интересите на Кремъл и Анкара

Но ДПС отново не оправда доверието на инициатора – Ердоган. Пордният грешен ход „стратегът” от Дръндар изигра на приключилите преди дни президентски и парламентарни избори. Очакваше се, че позициите на Ердоган са отслабени и ще се стигне до балотаж, а ДПС явно бяха притиснати да вземат страна и да подкрепят официално опозицията в лицето на Мухарем Индже. Познавам политическата тъкан на ДПС, създавал съм я, но партията никога в историята си не е заемала открита позиция за изборните кампании в Турция.

Посещението на водача на турската опозиция Мухарем Индже  на религиозна вечеря в Кърджали, реално се превърна в предизборен митинг на враговете на Ердоган и бе знаково отразена и от турски медии. Най-вероятно действията на ДПС са били повлияни от намеренията на Путин и Москва, но и заради амбциите на Доган да флиртува с Европа и САЩ, а и да пробутат отново на българите образа на патриота, който е против влиянието на Турция в България. На пръв поглед удобно алиби, но животът има измерения и в бъдещето. Непосредствено след изборната победа, на площада пред милиони симпатизанти Ердоган предупреди всички вътрешни и външни врагове, че щом са работили против него, са били и против Турция и няма да им прости. Тази закана се отнася и до ДПС. В обръчите на Доган вече се усеща ясно скърцане. Сараите получиха бързо и друг ясен знак - на инаугурацията на Ердоган преди седмица, хората на ДПС и Доган бяха изолирани от тържествената церемония. Присъстваха само четирима представители от България  – президентът Румен Радев, депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов, нашият посланик в Анкара Надежда Нейнски и лидерът на ДОСТ Лютви Местан. Извън официалните лице остана дори и близкият до Анкара Касим Дал. През последната седмица впечатлява дори фактът, че президентът Радев, подкрепен на изборите от ДПС, който бе остро критичен към Ердоган и политиката му у нас, не само смекчи тона, но се оказа и единственият лидер на страна от ЕС, който присъства на коронацията. Президентът започна да обяснява колко важен партньор за нас са съседите и че трябва да се съобразяваме с тях.

Няма съмнение, че Анкара ще вземе сериозни мерки срещу ДПС, които се опитаха отново да хитруват, но се осветиха като фактор на  Москва за влияние на Балканите. За Доган единственият изход остава да продължи да обслужва задкулисието в комбинация със старите ченгета от ДС, да дестабилизара България, да крепи руските интереси, превръщайки страната в ключ на Путин за Балканите. Доган сам се превърна във 

функция от Путин

В Анкара вече никой няма да му повярва, дори и да изпрати нови тайни писма и да се кълне, че Турция е Майката Родина. ДПС се натикаха сами в политическата морга. Сега единственото им спасение да се молят на Всевишния режимът на Ердоган да се провали час по-скоро. Но до тогава ги очакват тежки изпитания, а това може да е добър шанс за българската демокрация.”