Марина Илиева, Lex.bg

Не знам кой е измислил да сключи такъв договор със Северна Македония, но той тотално не става за междудържавен договор. Единствената му функция е била към оня момент някои политици да кажат, че сме уредили уж успешно отношенията си с Македония. За разлика от нас, Гърция чрез Преспанското споразумение сключи истински действен междудържавен договор с Македония, който им свърши отлична работа. И сега Гърция едва ли не е покровител на Македония, а отношенията между двете държави процъфтяват.

В резултат на изключително калпавия ни договор със Северна Македония отношенията между двете държави са най-лошите от момента на обявяването на независимостта ѝ. Даже за „Евровизия“ Северна Македония не ни подкрепи, но за сметка на това хората там масово гласуваха за Сърбия и Гърция. За българския бизнес в Македония се създават трудности. Самите българи са недолюбвани. Това е резултатът от лошо свършената работа.

Защо договорът с Македония изначално е обречен на провал?

На първо място, там се заложи нещо недопустимо за един договор – тепърва да се спори и решава за историята и то в комисия от историци от две държави с трайни противоположни виждания. Всъщност това е основният спор между България и Македония и този спор не получи решение в сключения договор. Когато в един договор се залага нещо, по което тепърва да се спори, това неминуемо води до срив на отношенията между двете страни.

Исторически примери много. Да вземем междудържавния договор на България със Сърбия и Гърция преди Балканската война. Там се заложиха спорни територии в Македония, като спорът трябваше да се решава след войната. Така се стигна до междусъюзническата война. И вместо България сега да е по-голяма дори от заложеното в Сан Стефано и да си спести серия от национални катастрофи, необмислените действия на българските политици и юристи осъдиха милиони българи да емигрират или да бъдат претопени като народност. Като се добави и един самовлюбен и не особено интелигентен монарх, като Фердинанд, за когото животът на българските войници не е бил от особено значение –  и ето ти национална катастрофа. Всяко зло за добро – сега, когато сме членове на ЕС, българите ходят в Северна Гърция и се радват на небетонирано море, за разлика от родното Черно море.

Политическите партии в Македония в една или друга степен претендират тяхната държава да е държава на всички македонци, като те включват в това понятие и живеещите в частите на географския район Македония, попадащи в пределите на България. Този въпрос можеше в съществена степен да се реши, ако се отграничат североизточните части на Македония, които са в пределите на България, от северозападните части на Македония, които са в границите на държавата Северна Македония. Вече има и прецедент – Гърция съвсем резонно поиска наименованието на Македония да не включва частта от географската област Македония, която е в Гърция. Така Македония стана Северна Македония. Българските политици и съответните юристи проспаха тази отлична възможност да поставят същия резонен въпрос – Македония да се казва не Северна Македония, а Северозападна Македония. Нещо, което е абсолютно справедливо, защото е в съответствие с географската реалност. И сега не е късно да се настоява за това съответстващо на обективна действителност положение.

Не знам дали действително някой от българска страна си е мислел, че е възможно с договор трайно да се променят насажданите с държавна принуда десетилетия наред възприятия на македонците за историята и даже да им се променят учебниците. Неприятното е, че сума ти редови българи са излъгани да си мислят същото. Това, че България и Македония са били една държава, може да е очевидно за нас и за историците ни, но в Македония мозъците са им промивани дълго и интензивно и в началните години на комунистическата диктатура всеки с българско самосъзнание е бил жестоко репресиран. В частност местното наречие на българския език или даже ако искате – наречието на общия език между България и Македония – е

изкуствено променено по държавна поръка

под ръководството на Блаже Конески. В езика са вкарани множество сръбски думи. Конески е от сърбоманско семейство. Завършва гимназиален курс със сръбска кралска стипендия. Дипломирал се е в Белградския университет, но е учил и право в София. Като ученик е подиграван от съучениците си, че говори на сръбски и почти не може да използва местния диалект. В резултат в съвременния македонски език са навлезли немалко сръбски думи и изрази. Няма точни критерии кога един език е самостоятелен. Но това не е и от съществено значение, защото никой не иска да натрапва на македонците да приемат, че в момента говорят диалект на българския.

До началото на създаването на третата българска държава никой в Македония не е казвал, че не е българин. Почти никой не е знаел даже кой е Александър Македонски (чиято столица на тогавашна Македония е в днешна Гърция). Ако жителите на Северна Македония биха могли да бъдат убедени, че сме имали обща история, общ език и общо национално самосъзнание и всичко това е изкуствено променено, то те би следвало да се откажат да имат собствена държава и да се обединят с България. Няма политическа партия в Македония, която би искала и би допуснала това да стане, защото ще загубят шансовете да управляват държавата си в сегашните ѝ граници. В една демократична държава няма как да се промени зорлем създаденото вече трайно национално самосъзнание и в частност историческата представа на един народ, дори да е невярна. България вече също няма кой знае какъв интерес да се случи това, защото албанското мюсюлманско малцинство в Северна Македония се увеличава и това е източник на потенциални сериозни проблеми.

Не знам кой от българска страна може да живее с мисълта, че една държава може да му обещае да си промени учебниците по история. Как ще накараш примерно частни издателства да напишат определено нещо в учебниците по история? А и да успееш да ги накараш в даден момент – веднага след като Македония влезе в ЕС, незабавно ще се върне предишното съдържание на учебниците по история. Освен това да се изисква в дадено издание да се напише определено нещо противоречи на свободата на словото и Съдът на ЕС би отменил подобна забрана като противоречаща на правото на съюза.

Какво следва да направи България при създалата се ситуация?

На първо място, да поиска Македония да се казва Северозападна Македония. Това съответства на реалната действителност и е в съзвучие с промяната на името на Македония при договора ѝ с Гърция. Такава промяна в голяма степен отнема аргументите на Северна Македония да претендира за територии, които не влизат в наименованието на тяхната държава. Това е трайна промяна, която освен до изменение в Конституцията на Северна Македония, ще доведе и до закрепване в договора за присъединяване на Северна Македония към ЕС. В допълнение, тя показва връзката между Северозападна Македония и Североизточна Македония, което насочва към общия произход и история на народите на двете държави.

На второ място, в договора е полезно да се заложи, че всяка от двете държави може да даде цитати от по две изречения до определен брой думи на няколко – например три, исторически личности. Това ще доведе примерно до това, че България ще цитира национални герои като Гоце Делчев, които казват, че са българи, а Македония ще цитира други, които казват, че са македонци. Вероятно е да се цитира и Гоце Делчев, че Македония трябва да има автономия и че той се бори за това.

Ако този договор се прочете по обществените телевизии

след като се публикува в държавните вестници на държавите, все пак ще има известно въздействие при изясняването на историческата истина. Няма как да върнем времето назад. Няма как да обърнем и дългогодишните усилия на хора с огромна диктаторска власт като Георги Димитров, които по заръка на Сталин и Тито са твърдели, че македонците са отделна народност.

На трето място – ако искаме България и Македония да имат дружески отношения и хората да разберат, че сме им близък народ, трябва да се уредят общи инфраструктурни обекти – магистрала между София и Скопие, модерна железопътна линия, отлични улеснения за бизнеса. Докато нашите политици егоистично заработваха активи върху правното невежество на част от българския народ, Сърбия и Атина се свързаха чрез магистрали и отлична инфраструктура със Скопие. Гръцките фирми имат огромно влияние върху икономиката на Северна Македония.

От друга страна в момента много македонци учат и работят в България поради практическата липса на езикова бариера и близки ценности и начин на живот. Глупавото противопоставяне, което България си спретна с този калпав договор с Македония, забави с десетилетия развитието на отношенията между двете държави. Сега Сърбия и Гърция се водят за близки съюзници на Северна Македония, а България – за най-голям враг. Никой не може да ти направи това, което сам можеш да си направиш. Ето защо, крайно време е да се прекрати сегашният договор между България и Северна Македония, да се премахне изключително голямата глупост с историческата комисия и да се направи договор, който еднократно решава проблемите в отношенията между двете държави.

Освен това – крайно време е политиците ни да спрат да правят празни обещания към Македония. Няколко пъти беше заявено, че ще доставим ваксини за Северна Македония, но Сърбия го направи първа, при това в съществени количества. Вярно, че поради бездействието на отговорните за това хора, България е на последно място по ваксинация в ЕС, но все пак обещанията трябва се изпълняват.