В периода 2001-2016 г. средногодишният доход на лице от домакинството в страната се е увеличил средно с 240 лв. годишно или с 20 лв. месечно, достигайки 5 167 лв. Това става ясно от проект за съвместен геоинформационен анализ на икономически данни на Института за пазарна икономика (ИПИ) и българската геоинформационна компания "Мапекс".

След известно колебание в годините на кризата, делът на доходите от работна заплата нараства чувствително. Това означава, че значителна част от доходите на българските домакинства в някои области се формират на първо място от работна заплата и едва след това от други приходоизточници като пенсии и социални помощи, се отбелязва в анализа на динамиката на доходите в периода 2001-2016 г.

През изминалата година най-високи са доходите в столицата - 7349 лв. на човек годишно, а най-ниски - във Видин, Кърджали, Сливен, Силистра, и Търговище (под 4 хил. лв. на човек годишно).

Разликата между областта с най-високи средногодишни доходи и тази с най-ниски такива се увеличава от 1,8 пъти през 2000 г. до 2,1 пъти през 2016 г.Най-висока е била тя през 2013 г., когато е 2,5 пъти, най-вече в резултат на сериозната криза на пазара на труда в много от областите на страната за сметка на относителна стабилност в столицата.

Бързото нарастване на доходите в столицата започва едва след 2005 г., като преди това (в периода 2001-2005 г.) те се движат около средните за страната.Като цяло за периода 2001-2016 г. най-висок растеж на доходите се наблюдава именно в столицата - 4,4 пъти, следвана от Стара Загора - 4 пъти.

Относителен спад на доходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката между доходите на човек от домакинството, местното население и територията показва, че приносът на тези области към общия доход на населението става все по-ограничен. Това се дължи както на тяхното намаляващо население, така и на сравнително неблагоприятната структура на доходите на домакинствата и тежкото състояние на пазара на труда.

Все още е видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там, обаче, повишената инвестиционна активност и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на домакинствата в следващите години, се посочва още в анализа.

Предвид наблюдаваното покачване на тежестта на доходите от работна заплата в общите доходи през последните години, можем да очакваме разликата между най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава. Причината е, че доходите от пенсии не могат да поддържат същия темп на растеж, какъвто виждаме в трудовите доходи. Това важи с особена сила за области със застаряващо население и недостатъчно добре развит пазар на труда като Видин и Кюстендил. Това са и областите, в които пенсиите формират най-висок относителен дял от общия доход на домакинствата - съответно 48% във Видин и 41% в Кюстендил, допълват авторите на изследването.