Илиана Славова

Руската държава отново си позволява да размахва бухалка срещу български граждани. Преди има-няма осем месеца обяви за издирване журналиста Христо Грозев – защото разкрива мръсните тайни на Кремъл. Сега започва наказателно производство срещу феновете на „Левски“ – защото дръзнаха 

да въстанат срещу историческата лъжа,

 че съветската армия-окупаторка е освободителка и българите са ѝ задължени. Лъжа, овеществена с нелепия паметник на червената армия в центъра на София, който според Москва е „осквернен“ от българските фенове. Били извършени „вандалски действия“ – така руските власти наричат счупването на плочата с надписа, вменяващ на България признателност към окупатора, и развалянето на незаконния палатков лагер, защитаващ лъжата. Имперската наглост на Русия обаче беше окрилена от изявлението на областната управителка на София Вяра Тодева, която първа настоя да се търси „наказателна и материална отговорност“ от извършителите на “вандалския акт“. Само какво 

единомислие с Кремъл

Хайде да си уточним понятията. Вандалски акт е когато подпийнала компания реши да обърне кошчетата за боклук в парка или да чупи просто така, в безконтролен изблик на емоции и излишна енергия. Акцията на момчетата от „Левски“ е протест срещу отказа на властите да премахнат незаконния палатков лагер. Срещу липсата на воля да демонтират този паметник на лъжата и националното самоунижение. Нито един съветски войник не е загинал за „свободата“ на България, през 1944 г. страната ни е окупирана без бой.  Тук става дума за гражданска позиция, не за хулиганска разюзданост. Щеше да е вандализъм ако бяха поругали легитимна институция, но те направиха точно обратното – посегнаха на пропаганден символ на държава, която ни обяви за неприятел. 

Защитиха достойнството на България

 Правят го от години, искането им за демонтаж на Мемориала на окупаторската червена армия не е от днес. Това се нарича кауза. Да, тяхната акция също не беше по правилата на общината, но когато властите отказват да си вършат работата, недоволните имат право на гражданско неподчинение.  Ако следваме линията на Вяра Тодева и руските власти, сигурно ще трябва да обявим Априлското въстание за терористичен акт, а Левски и Ботев за престъпници.  
Впрочем, ако от МВР си бяха свършили работата и бяха премахнали незаконния палатков лагер, нямаше да се стигне до намесата на сините фенове. И как стана така, че са задържани привърженици на „Левски“, но няма нито едно съобщение за арестуван от палатковата агитка? Нима те не са нарушители? Просто пият чай и пърхат с мигли? Явно МВР продължава традицията да толерира проруски акции и да се отнася безпардонно с всяка гражданска проява, насочена срещу МОЧА. На 9 май полицейските кордони осигуриха абсолютен комфорт на незаконното шествие на т. нар. „Безсмъртен полк“ (забранено от кмета Йорданка Фандъкова), но пък изтикаха в ъгъла законния протест срещу хибридното влияние на Кремъл. Обградиха участниците, блокираха ги, третираха ги като потенциални престъпници, макар да не бяха показали и намек за агресия. Тогава момчетата, които днес наричат „вандали“, скандираха името на героя ген. Иван Колев докато русофилското шествие се кланяше на чужда окупаторска армия. Дни по-късно активисти на „Възраждане“ заляха с червена боя Дома на Европа – никой не беше арестуван.  През май 2022 г. полицията отново осуети законна проява пред МОЧА (в подкрепа на Украйна), но позволи незаконен проруски митинг на „Възраждане“. Стана практика МВР да 

прилага двойни стандарти

 и да неглижира задълженията си. Калин Стоянов се оказа поредният вътрешен министър, който се огъва пред руски интереси. На фона на хибридната война, водена от  Кремъл срещу България.
Как може тогава да бъдат упреквани феновете на „Левски“, че са преминали към по-радикална форма на протест? От „Възраждане“ дори си позволиха да ги нарекат „еничари“.  В тази история има еничари, но не са сините привърженици. Еничари са онези (включително „Възраждане“), които бранят окупационните символи на държава, обявила ни за неприятел. 

Наведените пред Кремъл

Управниците, които атакуват собствените си граждани, дръзнали да защитят националното ни достойнство от посегателствата на Русия. Дава ли си сметка Вяра Тодева, че даде коз на Москва да преследва български родолюбци? 
Руският следствен комитет обяви, че ще предприеме действия за установяване на самоличността „на лицата, отговорни за това престъпление“ и че „техните действия ще бъдат подложени на наказателна и правна оценка".  Как ще постъпят отговорните институции у нас, щом в единодушие с Кремъл третират феновете на „Левски“ като вандали, а областната управителка иска да им се търси наказателна отговорност? Ще оставят руските власти да научат имената им? Ако го направят, тези институции вече няма да са български.    

Какво да се прави?
На първо място е редно 

правителството да си спомни в името на какво беше създадено

 Определено не за да прави реверанси към Русия.  
Калин Стоянов и Вяра Тодева трябва да си подадат оставките. Незабавно. Защото в конфликтна ситуация действаха в унисон с Москва, а не с националния ни интерес. Поемайки поста, министър Стоянов обяви като свои приоритети пътните произшествия, миграцията,  противодействието на уличната престъпност и престъпността в малките населени места. Нито дума за подривната дейност на Русия – знак, че няма готовност да се бори с нея, което и беше потвърдено от реакцията му по отношение на паметника.     
Министерството на външните работи трябва да извика посланик Елеонора Митрофанова и да обясни на Русия, че не може да преследва българи само защото отхвърлят имперските й претенции. МОЧА е българска собственост и свързаните с него действия са вътрешен въпрос. Това, че някога е подписан договор за приятелство с СССР, засягащ и паметниците, не прави легитимни днешните претенции на Москва. В него става дума за костница, военно гробище и паметници на културата – окупаторският монумент не е нито едно от трите, а и текстът няма задължителен характер. От друга страна, СССР вече не съществува и България има пълното право да смята, че договорът е загубил своята легитимност.  
Във всеки случай, няма логика МВнР да излезе с официална реакция за сайта „Миротворец“, който е частно начинание и не застрашава никого, а да замълчи за наказателно преследване срещу българи от страна на Руската федерация. Още повече, „Миротворец“ включва в своя списък на позора лица, служещи на интересите на Русия, не на България, с което по-скоро прави услуга на страната ни в противодействието срещу хибридните тактики на Кремъл. 

Колкото до МОЧА, последните събития показват, че единственото ефективно решение е пълното му премахване. Не да бъде преместен или трансформиран, а

 да бъде унищожен

 Защото ако останат дори фрагменти от него, платени или умопомрачени кремълофили ще се опитват да върнат  сегашното положение, точно както искат да ни върнат в руската сфера на влияние. Ще го превърнат в място на преклонение и вместо да се излекуваме, ще преживяваме отново и отново стокхолмския си синдром. Вкореняван е с десетилетия и няма да бъде преодолян за година или две. 
И не, няма да е посегателство срещу историческата памет, защото в този монумент не е въплътена история, а нагла лъжа.  
Аргументът, че някои от скулптурните фигури притежават художествена стойност, има известна легитимност. Но не в това е същността. МОЧА е в много по-голяма степен пропагандно начинание и оръдие за подчиняване на българите, отколкото изкуство. И е редно решението за съдбата му да се вземе с оглед на основната, а не на вторичната му функция. В Германия все още е в сила закон, забраняващ директното използване на основни символи от нацисткото минало, а представянето на пречупени кръстове е забранено – където и да било, по какъвто и да било начин. Трябва ли ние да пазим шпагина, който при това е чужд символ?        
В гнева си заради „поругаването“ на МОЧА руската пропагандистка Олга Скабеева заяви, че „България продължава да се превръща в Украйна 2.0". Де да беше истина! Тогава от окупаторските паметници нямаше да остане и камък върху камък. Имаме нужда от такъв катарзис. Да изгоним бесовете.