Съществува реална опасност през 2018 г. военновъздушните сили да не могат да изпълняват задачите по охрана на въздушното пространство на алианса, пише в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2017 г., който беше изпратен от правителството в парламента днес, пише "Дневник". Причината за това е, че системата за радиолокационна информация на Военновъздушните сили е в лошо състояние, често аварира и ремонтите на радиолокационните станции се извършва с резервни части, осигурени "чрез разкомплектоване и чрез преразпределение на обявени за излишни материални средства".

През миналата година с военни въздухоплавателни средства е имало 36 авиационни произшествия, от които един сериозен инцидент, като те са със 7 повече спрямо 2016 г. "Приблизително 70% от авиационните произшествия са вследствие откази на авиационната техника, по-голямата част от която е съветско производство – 58%, произведена през 80-те години на миналия век и на предела на назначения технически ресурс по време", пише в доклада. Допуснати са и 6 авиационни инцидента с чуждестранни военни самолети, които са разследвани от страната оператор.

"Динамиката на средата на сигурност в Черноморския регион и появата на сериозни предизвикателства и заплахи наложиха прилагането на нови подходи и способи от страните - членки на алианса, за използване на дежурните сили и средства за осигуряване на въздушния суверенитет", пише в доклада, без да се споменава, че "динамиката" е заради анексирането на Крим от Русия през 2014 г. В доклада се отчита, че с решение на Министерския съвет за първи път беше реализирана съвместна мисия по охрана на въздушното пространство на алианса със самолети и пилоти на Италия и продължи изпълнението на споразуменията за презгранични операции за охрана на въздушното пространство на алианса с Румъния и Гърция. Продължава работата по разработването на двустранно споразумение за презгранични операции по охрана на въздушното пространство на алианса с Турция, пише още в доклада.

"Българските въоръжени сили са в състояние със затруднения и повишен риск да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Отделни задачи по мисия "Отбрана" и мисия "Подкрепа на международния мир и сигурност" се изпълняват с ограничения", е оценката за състоянието на въоръжените сили.

Това се дължи на недостатъчния бюджет, отпускан за отбрана, като процент от БВП, нарастващата недокомплектованост с личен състав и лошото състояние на остарялото въоръжение и бойна техника.

Въпреки поетия на срещата на върха на НАТО в Уелс ангажимент от България да се отделят 2% от БВП за отбрана, през миналата година разходите за отбрана са били 1.27% от БВП. Друго от решенията на НАТО е 20% от общите разходи за отбрана към 2024 г. да се използват за придобиване на нови системи въоръжение и техника. Като "капиталови разходи" у нас се отчитат и разходите за основен ремонт на въоръжение, техника и инфраструктурни обекти и въпреки това те достигат 10.9% от парите за отбрана.

Като абсолютна стойност за периода 2014-2017 г. разходите за отбрана са се увеличили общо със 162 630 419 лв., но не и в проценти от БВП, заради икономическия ръст.