Излишните хоспитализации, за които се отделят твърде много пари, и в същото време недобре развитата доболнична помощ и профилактика водят до ниска продължителност на живота и висока смъртност в България от болести, които могат да бъдат предотвратени или излекувани.

Най-бедните български семейства пък напълно нямат достъп до здравеопазване заради липсата на пари, с които да си доплащат лекарства и прегледи.

Това са част от основните изводи за здравната система в България на Европейската комисия. Те са включени в доклада за състоянието на здравето в ЕС за 2019 г., който бе публикуван в четвъртък.

Средната прогнозна продължителност на живота в България се е повишила с 3 години спрямо 2000 г., но остава много по-ниска от средната за ЕС. При 77,3 г. средна продължителност на живот в Европа през 2000 г. за България тя е била 71,6 г. Тенденцията се запазва и през 2017 г., когато средното за Европа ниво е 80,9 г., а за България - 74,7 г.

Основните причини

за това са неравномерният достъп до здравеопазване и високите нива на  тютюнопушене,  консумация на алкохол и лоша диета, които допринасят за високата смъртност от инсулт, исхемична болест на сърцето и рак на белия дроб.

Друга констатация в доклада на ЕК е, че у нас доболничната помощ и превенцията на здравето не са добре развити, което оказва влияние в две посоки - първо, върху високия брой хоспитализации и, второ, върху високия процент смъртност от предотвратими заболявания. Страната ни се нарежда на 7-о място по смъртност от заболявания, които могат да бъдат установени и излекувани навреме, което, според формулировката в доклада, “показва, че здравната система по принцип не успява да лекува ефективно и своевременно пациентите”.

Около 1/5 от скъпите процедури в болниците могат да бъдат изпълнени в доболнична помощ, а всеки 10-и прием в болнично заведение - напълно избегнат при по-добър достъп до доболнична помощ, твърди ЕК.

Сериозно предизвикатество пред България продължават да бъдат и инфекциозните заболявания, при които заболеваемостта е сред най-високите в ЕС.

За пореден път сред проблемите на българската здравна система се посочват и високите нива на доплащане с лични средства, което трябва да правят здравноосигурените.

Доплащането в България е

най-високо за целия ЕС

Това прави достъпът до здравеопазване почти невъзможен за най-бедните, е изводът в документа.

Впечатление обаче прави, че проблем с достъп до здравни услуги за най-бедните има и в страни като Австрия, Германия, Естония, Унгария и др.

И въпреки че общите разходи за здраве в страната са по-ниски на фона на останалите в ЕС, през последните 15 години те непрекъснато нарастват. По-големият проблем обаче е, че потъват в неефективна система, за която се правят стъпки за реформа, но много бавно, твърди комисията.

“Честата смяна на политическите ръководства е основна пречка за прилагането на реформите през последните години и накърнява приемствеността и последователността при разработването на политики”, констатира докладът.

Една от сериозните заплахи за общественото здраве в цяла Европа са

колебанията относно ваксинациите

На тази заплаха може да се противодейства чрез повишаване на здравната грамотност, борба с дезинформацията и активно ангажиране на здравните работници. Според доклада през 2018 г. само 5 страни в ЕС - Унгария, Португалия, Словакия, Малта и Швеция, регистрират препоръчителните от Световната здравна организация 95% покритие на деца с ваксина срещу морбили, рубеола и паротит. Спрямо 2007 г. такова покритие е имало в 14 държави. България и Естония са на дъното по ваксинация срещу грип сред по-възрастните хора. При препоръчителни 75% у нас то е 2%.