Добротин Неврокопски

Събитията от последните няколко седмици, породени от вероломната руска агресия срещу свободна, независима и демократична Украйна, докараха до истерия родните русофили, които ни обясняват как светът щял да бъде загубен без Русия и как САЩ искали да унищожат любимата им държава. Затова нека да направим една историческа ретроспекция и да видим 

колко пъти САЩ са спасявали Русия от глад и разорение

 Първият път, когато САЩ подават спасителна ръка, е в края на XIX век. В Русия настъпва масов глад, хвърлил страната в социален хаос. 
В САЩ започват масови благотворителни акции и дарителски кампании в помощ на гладуващите в Русия. САЩ организират и финансират т. нар. “флот на глада“ – флотилия от кораби, които пренасят хиляди тонове храни, медикаменти, дрехи. САЩ предоставят огромна финансова помощ на руските губернии, тъй като руското царско правителство не може да се справи с хуманитарната катастрофа. Бъдещият руски император Николай Втори пише: „Ние сме дълбоко трогнати затова, че при нас от Америка идват кораби, пълни с продоволствие.“

Представителите на руската интелигенция пишат: „Изпращайки хляб на руските хора в години на лишения и нужди, САЩ проявяват вълнуващ пример на братски чувства.“
Доказателство за голямото дело, извършено от народа и правитеството на САЩ са картините на великият руски художник–маринист Иван Айвазовски – “Пристигането на кораба „Мисури“ и „Раздаване на продоволствие“ – 1892 г. Няма да даваме описание на картините, тъй като всеки от читателите може да ги разгледа и да даде своето мнение и оценка. 

Вторият път, когато САЩ буквално спасяват Русия от социална, икономическа и политическа катастрофа, са годините след болшевишката революция. Какво всъщност се случва в Русия през 20-те години на XX век?
Започва глад, който историците определят като най-страшния в цялата история на руската държава и го сравняват с „великия мор“ по времето на Борис Годунов в началото на XVII век. Американският историк Ричард Пайпс пише: „Гладът в Русия през 1921-1923 г. е най-голямата невоенна катастрофа в европейската история след катаклизмите през Средновековието.“
Това е колосална хуманитарно-социална катастрофа. Гладът от 1921– 1923 г. е безпрецедентен по своите мащаби – той обхваща огромна територия от Урал до Черно море, на която живеят около 50 милиона човека. По приблизителни данни загиват не по-малко от 8 милиона.

През 1920 г. от глад умират половината от членовете на Руската Академия на Науките, а населението на Петроград намалява наполовина. На X конгрес на терористичната болшевишка партия нейният вожд Владимир Ленин в своя реч казва: „Невъзможно е да се изземват излишъците от селяните, просто защото те нямат такива. Ако не решим проблема с глада сред селяните, то това може да доведе до гибелта на държава.“
Когато гладът става масово явление, болшевиките се опитват да скрият хуманитарната катастрофа, като бръщолевят за електрификация и плана ГОЕЛРО. Бедствието придобива убийствени размери. Дори вестник „Правда“ признава, че в страната гладуват 25 млн. човека, но числото е много по-голямо. През 1921 г. Патриарх Тихон прави следното обръщение:

„Към Епископа на Ню Йорк, 
Чрез Вас призовавам народа на Съединените щати на Северна Америка. В Русия цари глад. Хлябът в много губернии, които бяха житници на страната е изгорен от сушата. На базата на глада възникнаха епидемии. Необходима е най-разнообразна помощ. Всякакви съображения от друго естество трябва да бъдат оставени настрани – загиват хора, загива бъдещето, населението изоставя своите домове, земи, ниви, стопанства и бяга на изток с вик – ХЛЯБ. Протакането ни заплашва с невиждани досега бедствия. Изпратете незабавно хляб и медикаменти.“

През същата 1921 г. обръщение прави и болшевикът Максим Горки: „За страната на Толстой и Достоевски, Менделеев и Павлов, Глинка и други световно ценни хора дойдоха страшни дни и аз смея да вярвам, че културните хора  в Европа и Америка, разбирайки за трагичното положение на руските хора незабавно ще помогнат с хляб и медикаменти.“

Както може да се очаква, 

американците реагират светкавично 

и професионално. С реализацията на хуманитарната операция по спасяването на Русия се заема Американската Администрация за Помощи (АРА – American Relief Administration). АРА прави нарочно обръщение, в което се казва:
„АРА поставя пред себе си само една задача – да окаже възможната помощ на руския народ, на гладуващите, болните и най-вече на децата. Ние, като християнска нация сме длъжни да положим големи усилия за предотвратяване на трагедията.“
Ръководител на АРА във Вашингтон е Хърбърт Хувър – бъдещият президент на САЩ. Конгресът на САЩ отпуска за спасението на умиращите от глад в Русия 59 000 000 долара (1 милиард долара по съвременния курс). Отделно от това фондация „Рокфелер“ заделя 1,1 милиона долара (20 000 000 съвр.) за подкрепа на руските учители. 
През 1921-1922 г. само в Башкирия от САЩ са доставени над 30 000 тона продоволствие, 1 млн. консерви с мляко, неизброимо количество дрехи. За борба с холерата САЩ доставят лекарства, дезинфектанти, медицинско оборудване. Американците възстановяват пътища, болници, училища. Огромен е приносът на САЩ по кампанията по засяване на житни култури през 1922 г., за която осигуряват семена, техника, инвентар. 
Владимир Маяковски пише през 1921 г. следното четиристишие:
 „Кормит АРА, удастса ей
 прикормить милион детей...
 Иностранньй рабочий помогает
 удастся и ему
 дать пищу милиону одному...“
Но Маяковски дълбоко греши. Спасените от АРА са много повече. През 1923 г. вестник „Известия“ пише: „Американците нахраниха 11 милиона човека – почти една десета от населението на страната. В 28 000 градове и села се разпределиха повече от 1. 25 млн. тона продоволствия. АРА е ремонтирала 15 хиляди болници, обслужващи 80 млн. пациенти и ваксинира 10 млн. човека против различни епидимични болести.“
Тука е моментът дебело да се подчертае, че помощта на АРА е абсолютно

 безкористна и безплатна

 Но какво се случва, след като Русия се стабилизира благодарение на огромната помощ от САЩ ?
Точно след една година, в края на 1922 г. Максим Горки пише: „Щедростта на американския народ възкреси мечтата за братство между човеците, в момент, когато човечесвото отчаяно се нуждае подкрепа и състрадание. Вашата помощ ще бъде записана в историята като уникално, гигантско дело, достойно за велика слава и завинаги ще остане в паметта на милиони руски деца, които вие спасихте от смърт.“

Пак през същата 1922 г. Лев Троцки в своя статия пише: „Когато корабите на АРА пристигнат и продоволствието бъде раздадено, ще бъдат нахранени 5 млн. възрастни гладуващи. Ако сравним помощта на АРА с помощта на други европейски организации , то ще видим, че всички взети заедно вършат 10 пъти по-малко работа.“

Лев Каменев: „Благодарение на огромната, съвършено безкористна помощ на АРА, милиони хора от всички възрасти бяха спасени от смърт и цели поселения и даже градове  оцеляха от грозящата ги страшна катастрофа. Народите, населяващи СССР никога няма да забравят оказаната им чрез АРА помощ от американският народ.“

След всичко написано по-горе съвсем нормално е да си зададем въпроса как се отнасят спасените към спасителите си. С любов? Или поне с благодарност? 
Нищо подобно. 
Знаете ли как? Не само без капка благодарност, но даже с подозрителност и презрение. Общото впечатление е, че населението на болшевишка Русия смята, че американците оказват тази помощ, заради тайни, подмолни, мръснишки планове, насочени към  Русия. Недоверието на работническо-селската маса е огромно. Истерията в болшевишката преса е толкова голяма, че много съветски политически дейци са чудят как да оправдаят злостната кампания, която се вихри срещу АРА и САЩ. 
Писателят Корней Чуковски  пише анонимно писмо до АРА от името на „една жена“, в което се старае да обясни 

особеностите на руската неблагодарност

 Ще се позволя да цитирам пълния текст, за да можете да оцените атмосферата на онези години:

„Тази сутрин няма чай, нито хляб. Аз спя с палтото, мастилото в мастилницата е замръзнало, печката не е палена цяла зима, мебелите отдавна са изгорени. Слагам си ръкавиците и вземам книга. Без ръкавици е невъзможно да се разгръщат страниците, те също са замръзнали. Книгата е пълна с идеализъм, но аз забелязвам само пасажите, отнасящи се до храната. Какви гастрономи са били героите от знаменитите романи – Пикуик, Ана Каренина, Родрик Хъдсън, мадам Бовари. Опитвайки се да избягаме от гладна смърт, напуснахме Петроград и отидохме на село. Но се оказа, че селяните ядат глина, мишки, кора от дърветата. Смъртта за тях беше много по – близка и позната, отколкото за нас и след три месеца, аз и моето семейство се върнахме в Петроград, за да умрем тук. Но като се приближихме към сградата, аз видях нещо, което ми се стори като чудо – две весели деца стояха на стълбите, пред входа на сградата и когато аз ги погледнах, те се засмяха. Не повярвах на очите си – за три години аз не бях виждала смеещи се деца. Момчетата и момичетата, които ми се налагаше да виждам, изглеждаха като старци – мършави, сиви и злобни. А тези деца стояха и се смееха, сякаш цялата младост на Петроград беше възкръснала. 
Те се боричкаха, както го правят децата, закачаха преминаващите, качваха се по каруците, преследваха файтоните...Всички говореха, че отнякъде, от далече, от някаква Америка дошли странни, неразбираеми хора, Някакви странни младежи, които донесли със себе си истинска захар, не захарин и истинско бяло брашно и хранили безплатно. Наистина – с предимство били слабите и болни деца. Скоро в детския език се появи нов израз – “по американски“, т. е. да се нахраниш до насита. 
Връщайки се у дома децата пръхтяха – “американците днес ни нахраниха до пръсване.“Ако си бяха научили урока добре казваха – “днес си научих урока по американски“ . Един хлапак, който се възхищаваше от мускулите на свой приятел, казваше, че са „истински, американски“. Скоро научихме и какво означава АРА и от честата употреба, скоро придоби и руски окончания – “...аровски, ...арски“. Вместо „ура“, децата крещяха „ара“. Чудно ли е тогава, че гладните бащи завиждаха на бързо укрепващите си деца? Ние станахме пролетарии, а нашите потомци се превръщаха в буржуи, когато връщайки се у дома се хвалеха: „Вие нагъвате кисели краставички и картофи, а ние днес ядохме топли макарони и горещо какао.“

В стремежа си да предотврати разрива между родители и деца АРА разработи план за помощ на родителите. Аз получих писмо от берлински издател с известие, че е издал един от мойте стари ръкописи и като аванс ми изпраща чрез АРА три пратки с продукти. Само помислете – три пратки продукти чрез АРА... 
Знаете ли, скъпи мой Рокфелер, какво значеха за мен тези три пратки...? Можете ли да разберете колко съм благодарна на Колумб, че някога е открил Америка...? Благодаря ти, стари мореплавателю, благодаря, скитнико...!
Тези три пратки значеха за мен повече от спаение от гладна смърт. Те ми дадоха възможност да се върна към литератураната работа и аз отново се почуствах писателка. Но колко дълго тези пратки идваха до мен?! Моите деца всеки ден тичаха до бюрото на АРА на булевард „Морски“ и всеки ден се връщаха с празни ръце. Аз се съмнявам, че дори един американец може да разбере радостта ми, когато цялото семейство дърпахме към дома количката с дългоочакваните пратки от АРА и ги качвахме до третия етаж на дома ни. Не е ли чудо, че от другия край на света, някакви си янки, за които цял живот съм слушала, че са безсърдечни, мръсници, отдали се на печалбата, не е ли чудо, че тези хора са изминали хиляди мили, за да ме нахранят и да ме направят щастлива...?!Аз почуствах настъпването на нова, прекрасна епоха...Киев страда – Ню Йорк чувства. Бедите на Петроград вълнуват Бостън. Как всички градове се сливат в един – Москва става съсед на Чикаго. Океани и планините, които ни разделяха, престават да съществуват. Не е ли това епохата, предсказана от американския поет: 
„Are all nation comming, 
Is there to be one heart on the gloub“
Но ако ме питате изпитва ли руският народ истинска благодарност към американският народ, за спасените хиляди животи от болести и смърт, аз ще съм принудена да кажа – едва ли... Отделни хора изпитват дълбока благодарност, но масата от хора – не... Но това се отнася само за Петроград и Москва. Причините лесно могат да бъдат разбрани. Ние преживяхне революцията, а човек преминал през такива изпитания спира да се доверява на всеки и вярва само на себе си, защото зад многото високопарни думи и фрази се крие лъжа. Даже сега, виждайки как Америка храни нашите деца у нас казват: „...това не е искрено, това е измама“. 

Вестниците поощряват това отношение. Постоянно се появяват статии, че американците са скъперници и сметкаджии и че истински добрите американци са негрите и работниците, а всички други са обирджии. За съжаление руският интелигент едва ли познава американския...Той е чувал само за „Уолстрийт“ и фокстрота. В Русия няма книги за американската история. Нашите хора не знаят нищо за американската литература и наука. Във време, когато нашите магазини са залети с евтини немски романи, единственият преведен у нас автор е Ъптън Синклер, който учи нашия народ да вижда само отрицателните страни на Америка. Руснаците не знаят нищо за това как е създадена АРА, никой не обяснява нейните идеали и цели. Те знаят за замислените американци, бързащи в своите автомобили и казват – “такива хора не може да ни хранят просто така...“
В очите на руснаците тези хора не изглеждат добри. Те са вечно заети, винаги официални и винаги изглеждат високомерни от висотата на заеманите от тях високи управленски позиции. Аз често забелязвах, че след контактите си с американците, руснаците винаги са обидени. На тях им се иска американците на само да ги хранят, но и да проявават интерес и към личният им живот. Но американците са пределно сдържани. Затова руснаците ги смятат за безчувствени и крайни формалисти. Всичко гореизказано за отношението на руснаците не е просто мое мнение. 
В знаменития роман на Пилняк „Третата столица“ от 1923 г. представителите на АРА са показани като пияници. В нито една руска книга аз не видях добро отношение към АРА. Но можем ли да обвиняваме простия човек от улицата за невежеството му ? Не!И не го обвинявайте много строго в неблагодарност. Защото само свободните хора могат да изпитват и искрено да изразяват своята благодарност.“

Когато преминава критичната фаза на хуманитарната катастрофа, 

престъпният болшевишки режим започва да не харесва американската помощ

 През юни 1922 год, болшевиките шокират света, като заявяват, че възобновяват износа на руско зърно. На пристанището в Одеса може да бъде забелязана следната гледка – американски кораб разтоварва продоволствие, а до него кораб товари руско зърно за износ за Хамбург. Тези действия на болшевиките правят невъзможно събирането на помощи в САЩ и през юни 1923 г. дейността на АРА е прекратена. Болшевишката пропаганда започва разюздана кампания по оклеветяването на АРА и САЩ за подривна и шпионска дейност. Насажда се примитивен антиамериканизъм и това продължава и до днес, като по всички федерални телевизионни канали яростно се говори, че САЩ искат да унищожат Русия. 

Но да се върнем към нашата тема – това е вторият път, в който САЩ спасяват руската държава.

Третият път е по времето на Втората световна война, чрез програмата „Лендлийз“, програма за 240 млрд. съвременни долара. Само ще отбележа, че могъща и богата Русия връща микроскопична част от тях. Няма да се спирам подробно на тази програма, тъй като има много достъпни факти, с който любознателният читател може да се запознае. 
Но днес никой не иска да си спомни за 90-е години на ХХ век... Русия отново е в пълна икономическа, политическа и хуманитарна катастрофа. Русия е разорена и докарана до просешка тояга. Въпреки политическата конфронтация САЩ подават ръка на Русия и я спасяват от глад и мизерия. За 5 години (от 1992 до 1997) САЩ организират 500 полета на транспортни самолети, които пренасят стотици хиляди тонове храни, медикаменти и дрехи. Много е важно да отбележим, че това са самолети на така омразното на Русия НАТО...
Като направим равносметка излиза, че за около 105 години САЩ спасяват Русия четири пъти от глад, болести, разруха и разпад. И срещу това получават хули и презрение. 
Както става ясно, независимо от политическите различия, икономическата пропаст между Русия и САЩ и омразата на Русия, винаги, когато тя има нужда от помощ, САЩ се отзовават безкористно и добронамерено с християнско милосърдие. Но когато трудностите преминат Русия започва да проявява своята омраза и неблагодарност и започва да се държи заядливо, високомерно, нагло и дори просташки. 
Заради всички посочени факти ние, нормалните хора, задаваме следния въпрос към цялата свободна, демократична и цивилизована общественост в света и конкретно към Съединените Американски Щати:

Не е ли време да спрете да спасявате една неблагодарна и изостанала държава ?!