На 13 декември в Пловдив се открива 28-то издание на фестивалът за българското документално и анимационно кино „Златен ритон“. Един от най-интересните филми в тазгодишната селекция е „Тане Войводата“, режисиран от пловдивчанина Иван Узунов. 

Лентата разказва за хасковския войвода от македоно-одринското революционно движение Тане Николов. Почти четвърт век той води сражения в Македония, Тракия и Поморавието. През 1907 година Тане предвожда и няколко обединени чети в Бабуна планина, в Македония, с обща численост 250 души срещу многохиляден турски аскер в битката на връх Ножот и Попадийски чукари. Това е най-голямото сражение на революционното движение в Македония и Одринско след Илинденско-Преображенското въстание. 

Тане Войвода взема участие и във войните за национално обединение, а след края на Първата световна война оглавява Вътрешната тракийска революционна организация, чиято цел е да предотврати предаването на Беломорска Тракия на Гърция.

 През 1924 година след почти четвърт век по бойните полета Тане Николов се оттегля от активна революционна дейност. 

Той се заселва в Асеновград и става стожер на местното общество. Към края на живота си дарява и почти цялото си имущество на сиропиталището в града. Завършекът на живота на войводата за съжаление е изключително тъжен. 
През 1947 година 73-годишния Тане Николов е

убит в полицейския участък в Асеновград,

а името му бива заклеймено от новата власт. 
Филмът „Тане Войводата“ е сниман в рамките на едва 9 месеца, в които екипът успява да посети 35 местности в България, Северна Македония и Гърция. 
Зрителите могат да се насладят и на близо 300 реставрирани фотографии от периода. Според режисьора Иван Узунов това е иноваторски похват в българското документално кино. Двамата заедно с брат си Димитър написват сценария. Оператор е Георги Семов. Половината музика във филма е създадена от младия композитор Ивайло Костадинов, възпитаник на Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство “Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив. Диктор на 100-минутния филм е небезизвестния Светозар Кокаланов. 
Прави впечатление решението на авторите да дадат свободен достъп на филма незабавно след първото му излъчване от Българска национална телевизия. Въпреки, че продукцията не е осъществена с държавна помощ, а предимно с лични средства авторите решават, че така ще достигне по-лесно до всеки българин.