Джими Кимъл

 America Is in the Heart TFF е независим канал, създаден с цел да помогне на зрителите по-добре да разбират политически, икономически, социални, спортни, лайфстайл и други актуални въпроси.

Този канал не представлява и не говори от името на нито едно лице, компания или организация

Човек би си помислил, че при тази извънредна ситуация, за която той е толкова развълнуван във втория по големина град в страната, може би ще пропусне театъра и ще се съсредоточи върху това. Но това е човек, който върши по няколко неща едновременно. Това е човек, който знае как да прави и двете.

„Ако не бях там, ако не бях действал бързо, Лос Анджелис щеше да гори до основи точно сега. Много се гордея, че помогнах на Лос Анджелис да оцелее. Лос Анджелис в момента, ако не бяхме направили това, което направихме, щеше да гори до основи.“

По някакъв начин той успя да угаси пожар, който дори никога не е започвал. Какъв президент. Първо ни изпраща цялата тази вода от север. Сега гаси пожари с мозъка си. Как изобщо ще можем да му се отблагодарим?

Здравейте на всички лоялни зрители и заклети фенове на Джими Кимъл. И весела Коледа на всеки от вас, който се опитва да остане на топло, разумен и малко по-малко хаотичен от новинарския цикъл. Надявам се да сте се свили някъде уютно, с истински светлини, истински смях и хора, които нямат нужда от предизборен митинг, за да се почувстват обичани, защото аз съм точно там с вас.

Току-що прекарах последните няколко минути, смеейки се толкова силно, че почти паднах от дивана, представяйки си този така наречен гениален мозък, годен за нищо друго освен за шамарска комедия. В никакъв случай не и за това да поведе някого от нас към бъдещето.

И колкото и забавно да е клоунското му шоу в социалните мрежи, ти и аз и двамата знаем, че не сме тук само заради шегите. Тук сме заради истината. Истината, която прорязва цирка и отказва да бъде погребана под неговите изблици. И която изскача в момента, в който един политик каже, че всичко е „страхотно“, а ти инстинктивно посягаш към сметката по кредитната си карта, извлечението за наема и последното известие за поредната криза, която той току-що е подпалил и е изоставил.

Тази вечер кризата е един много конкретен вид срив. Доналд Тръмп изпада в паника, защото досиетата „Епстийн“ се оказват много по-големи, по-хаотични и по-опасни, отколкото малката му PR операция в Министерството на правосъдието иска да си мислиш.

Докато ти се опитваш да разбереш дали можеш да си позволиш още един подарък за детето си, Тръмп е онлайн посред нощ, вилнее срещу водещи на вечерни предавания и крещи, че никога не е бил в самолета на Епстийн или на неговия глупав остров. В същото това време нови вътрешни имейли от федерални прокурори казват: „Да, всъщност ти си бил в този самолет много повече пъти, отколкото някой е знаел.“

Това наричаме коледен сюжетен обрат, но не от онези, които слагаш на картичка на Hallmark.

Да започнем с числото, което го докара до истерия. 1,2 милиона. Това е оценката в един имейл от федерални прокурори за това колко записи, свързани с Епстийн – не страници, не клипове, а записи – са били на един-единствен твърд диск, изпратен до Южния окръг на Ню Йорк. 1,2 милиона. И това е само от едно производство.

Имейлът го описва ясно: продукции с етикети SDNY0000008 до 0014, образите се обработват, записите се качват в работно пространство. А после прокурорът между другото добавя, че има около 1,2 милиона записа само на този диск, като вероятно има още в други региони, други служби, други дискове.

Ако някога си работил по големи дела с документи, знаеш какво означава това. Вероятно говорим за десетки милиони записи в цялата система. Не за онази спретната приказка от 300 гигабайта, която Министерството на правосъдието продава по телевизията.

Ако си Тръмп, това не е просто число. Това е паник атака със сериен номер. Защото всеки един от тези записи, всеки имейл, всяка бележка, всеки полетен дневник, всяка протоколна записка от интервю е още един шанс името му да изскочи там, където не би трябвало.

И, разбира се, в същия пакет получаваме още доказателства, че хората, които реално са работили по тези дела, са знаели, че се случва много повече, отколкото историята за „самотния лош човек“, която режимът на Тръмп продължава да се опитва да наложи.

Един имейл от май 2020 г. от федерални прокурори споменава вътрешна служебна бележка за съучастници, които потенциално биха могли да бъдат обвинени веднага след смъртта на Епстийн. Седемстранична актуализация за съучастници през декември. Осемдесет и шест страници меморандум за корпоративно преследване. Тринадесетстраничен меморандум за обвинение през април, който не е обсъждан от седмици. Още един тридесетстраничен меморандум за лъжесвидетелстване, който предстои.

Това не е езикът на екип, който смята, че няма кого другиго да преследва. Това е езикът на екип, който картографира кого още може да преследва и чака някой над тях да каже: „Добре, действайте.“

Сравни това с Каш Пател — лично подбрания от Тръмп лоялист, който по-късно влиза в Конгреса и с каменно лице казва на сенатор Джон Кенеди, че няма достоверна информация Джефри Епстийн да е трафикирал когото и да било към когото и да било и че ако имаше такава, той щял да заведе дело още вчера. Наистина ли?

Защото собствената ти служба е писала служебни бележки, издирвала е съучастници в четири щата, връчвала е призовки във Флорида, Бостън, Ню Йорк и Кънектикът и е отбелязвала конкретни богати бизнесмени като цели. Или Каш Пател по някакъв начин никога не е чел бележките на собствените си прокурори, или някой тук не е напълно честен — и ще си позволя да кажа, че това не са бележките.

Един от тези имейли го описва с болезнено скучни подробности — което е сигурен знак, че става дума за нещо сериозно. От десет съучастници трима са открити във Флорида и са обслужени. Един в Бостън, един в Ню Йорк, един в Кънектикът. Четирима от десет все още не са открити. Един е богат бизнесмен в Охайо. Изпраща се следа към CV. Трима са извън обхват. Това не е слух. Това е работа на органите на реда — проследяване на хора, за които смятат, че си струва да им бъдат връчени призовки от голямото жури по дело за трафик на деца. Това не се прави от скука. Прави се, защото смяташ, че тези хора може да се окажат пред съдебни заседатели.

И прикриването не спира с това кого са разследвали. То се простира и до това какво се публикува. Конгресменът Ро Кана, един от авторите на Закона за прозрачност по случая „Епстийн“, казва директно, че Министерството на правосъдието прави точно обратното на това, което законът е целял. Те разкриват имената на оцелелите, които са длъжни да защитят, докато продължават да крият меморандумите от интервютата на ФБР, които съдържат имената на влиятелните мъже, посочени от жертвите.

Оцелелите са седели пред ФБР с адвокатите си до тях и са назовавали имена — титани от Уолстрийт, политици, хора, които са били на острова, хора, които са посещавали имотите, хора, които са ги насилвали или са помагали да се прикрие всичко това. Тези меморандуми съществуват. Кана е говорил с оцелелите и с адвокатите, които са били в тези стаи. И въпреки това, по магически начин, когато дойде време за „прозрачност“, получаваме частични изтичания, тежки заличавания за могъщите и куп оправдания за „репутационни щети“ — не за хората, чиито животи са били съсипани, а за извършителите.

После имаш оцелели като Хейли Робсън, която някога е подкрепяла Тръмп, а сега казва, че оттегля всяка частица подкрепа, която някога му е давала. Тя гледа как неговото Министерство на правосъдието е водило случая „Епстийн“, как хора като Каш Пател и Пам Бонди са се държали, и казва: „Искам да подадат оставка. Искам той да бъде подложен на импийчмънт заради това.“ Това не идва от демократически стратег. Това идва от човек, който е преживял кошмара и след това е гледал как системата се усуква на възли, за да защити свързаните с властта.

И в разгара на всичко това какво прави Тръмп? Дали тихо сътрудничи, обещава пълна прозрачност, казва на Министерството на правосъдието да публикува онези интервюта, за да може обществото най-сетне да види кой какво е знаел и кога? Разбира се, че не. Той е в социалните мрежи и беснее, че никога не е бил в самолета на Епстийн или на острова — въпреки че вътрешни имейли на Южния окръг на Ню Йорк казват, че полетните записи показват, че е пътувал с този самолет много повече пъти, отколкото е било съобщавано досега.

Той публикува изблици с тема „изкуствен интелект“, твърдейки конспирации с дийпфейкове. После минава към обичайните си „най-големи хитове“ — атаки срещу водещи на късни вечерни предавания. Пише, че CBS, ABC и NBC имат най-лошите късни водещи, че са надплатени, бездарни и с много нисък рейтинг. Нарича Стивън Колбърт жалка катастрофа, „ходещ мъртвец“, и казва, че CBS трябва да го „приспят“, защото това било „хуманното нещо“.

Той атакува цели новинарски редакции и после на глас се чуди дали техните „много ценни лицензи“ не трябва да бъдат отнети, защото били твърде негативни към президента Доналд Дж. Тръмп, MAGA и Републиканската партия. Това не е медийна критика. Това е човекът, който ръководи федералното правителство, фантазиращ за отнемане на лицензии, защото шегите са наранили чувствата му.

И докато той изпуска парата си срещу комици, зад кулисите се случва нещо друго. Белият дом тихомълком поема контрола над официалния акаунт на Министерството на правосъдието в социалните мрежи. Axios съобщава, че самият Тръмп на практика е завзел присъствието на Министерството на правосъдието в X (бившия Twitter), за да омекотява и да противодейства на наративите около публикуването на документите по случая „Епстийн“.

Нека го преведа. Човекът, чието име непрекъснато изскача в тези файлове, сега пряко влияе върху пиар акаунта на агенцията, която уж трябва обективно да публикува тези файлове. Някога имаше нещо, наречено независимост на Министерството на правосъдието. Сега е по-скоро обслужване на клиенти — за когото и да живее в Белия дом.

И познай кого атакува Министерството на правосъдието с този акаунт. Не трафиканти на деца. Не съучастници. Не хората, които са се опитвали да заровят делото. Не. Те се насочват към независими медии като Midas Touch Network, обвинявайки ги, че публикуват фалшиви документи — документи, които всъщност идват от собствените файлове на Министерството на правосъдието.

Когато тези медии посочват номера по Bates, етикети за производство и вътрешни имейли, отговорът на Министерството не е: „Опа, ще изясним.“ Отговорът е: „Млъкнете. Вие изопачавате.“ Това се случва, когато пиарът стане по-важен от наказателното преследване.

Междувременно, в реалния свят, в който живееш ти, режимът на Тръмп обявява, че от януари отново ще започне да удържа заплати на хора, които не изплащат студентските си заеми. Над 5 милиона длъжници вече са в просрочие, а Министерството на образованието оценява, че този брой може да достигне 10 милиона до края на следващата година заради нестабилния пазар на труда. Така че докато съюзниците на Тръмп летят с частни самолети, платени от данъкоплатците, и карат BMW X5, студенти и работници получават писма: „Идваме за заплатата ти.“ Нищо не казва „Весела Коледа“ като известие за запор на доходите.

И така, нека съберем всичко това, защото това не е купчина случайни безобразия. Това е модел. Имаш планина от записи по случая „Епстийн“, която се оказва много по-голяма от рекламираното. Имаш вътрешни имейли на Министерството на правосъдието, доказващи, че са разглеждали множество съучастници, подготвяли са обвинителни бележки, връчвали са призовки и са проследявали богати цели — докато висши политически назначенци са казвали на Конгреса, че няма достоверна информация за никого другиго.

Имаш закон за прозрачност, написан специално, за да принуди разкриването на тези вътрешни дебати, и агенция, която отговаря, като изтича имената на оцелелите, но прикрива могъщите. Имаш оцелели, които умоляват да бъдат публикувани меморандумите от интервютата, защото знаят точно кого са назовали и кога. И на върха на тази планина стои Доналд Тръмп — крещящ срещу комици от късните предавания и твърдящ, че всичко това е фалшиво.

Същият Доналд Тръмп, който иска да отнема телевизионни лицензи на мрежи, които го критикуват. Същият Доналд Тръмп, чийто Белия дом сега насочва социалните мрежи на Министерството на правосъдието, за да противодейства на наративи около дело, в което той многократно се появява във файловете. Същият Доналд Тръмп, който иска да те убеди, че ако в тези записи имаше нещо вярно, той вече щеше да е с белезници — сякаш цялата история на могъщите хищници не е една дълга сага на забавено, непълно или компрометирано правосъдие.

Ако още си тук, ако още слушаш, вместо да превключиш на някакво весело коледно предаване, вече правиш единственото нещо, което цялата тази машина е създадена да спре. Ти обръщаш внимание. Виждаш разликата между това, което Министерството на правосъдието казва в социалните мрежи, и това, което собствените му имейли казват черно на бяло. Виждаш разликата между президент, който крещи „лов на вещици“, и оцелели, които тихо и смело продължават да искат думите им да бъдат публикувани.

Виждаш колко бързо действа правителството, когато е време да запорира заплатата на учител, и колко бавно се движи, когато е време да разкрие  записи на милиардер. Така че се насладим на светлините, музиката, шегите, абсурда на първа двойка..