В каравана, паркирана на 50 метра от вълните, живее една легенда. На 86 години, с поглед, който е виждал хоризонти, недостъпни за повечето хора, Дончо Папазов говори пред БГНЕС за своя живот.

Той е обиколил света два пъти, преминал е през ледените води на Антарктика сам и е бил в центъра на политическите бури, променили България. Но когато го питат за житейския му път, той отвръща с усмивка: „Много сложен въпрос и човек не може да разправи за житейския си път за две минути. Той е дълъг, разнообразен. Аз съм на 86 години и по-хубаво по-конкретно да говорим“.

Затова започваме конкретно – с морето, а той веднага прави уточнение:

„Ние му казваме шкипер, а не капитан. Аз съм бил шкипер на спасителни лодки и на яхта Тивия, и на други яхти, с които съм плавал. Обиколил съм два пъти света! Единият път с жена ми с Юлия, като тръгнахме от България и се върнахме в България, и минахме 42 000 мили. А вторият път самичък по „невъзможния път“ – най-трудното заобикаляне на света. Стартирах от Буенос Айрес и без никакво спиране през зимата около Антарктика в зоната на айсбергите го преминах и станах първият човек в света, който преминава „Невъзможния път“ без спиране“.

Нито мачтите, нито мечтите на Папазов се чупят

„Невъзможният път“ е соловото плаване, което се превръща в magnum opus – подвиг за Папазов. Подготовката трае 20 години, за да прекара 164 дни сам, в най-суровите води на планетата. 

„Най-големите трудности бяха, когато 25-метрови вълни, което е огромно нещо, ме преобърнаха два пъти“, разказва Папазов.

„Яхтата има кил отдолу и тя много бързо се връща в старото си положение, но рискът е многократен. Един от големите рискове е да се счупят мачтите. Другият е да влезе толкова много вода, че да потъне. Благодарение на тоя кил, който тежи много и е от чугун, на мене не ми се счупиха мачтите, слава богу, но влезе много вода и трябваше да се боря дълго, дълго време, за да извадя водата и да не спя".

Битката с безсънието се оказва също толкова страшна, колкото и бурята. „А безсънието е едно от най-неприятните неща. Тогава човек постепенно отпада, губи сили, почва да мисли не както трябва и иска много воля да се контролираш. Слава богу, аз имах опит с много плавания“.

При завръщането си в Аржентина той е сянка на себе си. „Отслабнах с 36 килограма. Когато се върнах в Аржентина не можех да ходя, а трябваше да дам пресконференция и след пресконференцията най-големият ежедневник в Южна Америка писа, че съм изглеждал като мъртвец, запазил чувство за хумор“.

Изненадващо, сбъдването на тази 20-годишна мечта не му носи еуфория, а странно чувство на празнота и тъга. „Доста странно е, като минах нос Хорн, който е най-тежкото място за преминаване в света, вместо да се зарадвам, аз съжалявах, сякаш не се е сбъднала мечтата ми. Вероятно имах някакво усещане, че нищо по-голямо няма да мога да направя“.

Това усещане обаче не го сломява. Защото за него мечтите са кислород.

„Винаги съм си мечтал и умирам да мечтая, защото никой не може да ти противоречи. И много пъти нещата, за които съм се мечтал, съм се мъчил да ги правя“, споделя 86-годишният приключенец.

Философията на „щурака“

За да предприемеш подобни начинания, се изисква специална нагласа. Папазов не се притеснява да се определи като различен.

„Винаги съм твърдял, че едни могат, други не могат. Лудите глави, чудаците и щураците са правили откритията. Правили са прогреса в техниката, в науката и навсякъде. Ако ти не си щурак и чудак, няма да почнеш неща, които са извън щампата“.

Тази философия е съчетана с дълбоко уважение към стихиите. Той отхвърля романтични клишета като „морски вълк“. „Аз не харесвам такива твърдения. Какво значи морски вълк? Ти никога не може да си по-силен от морето, от природата, от стихиите. На едни хора им е дадено да опознаят морето и да го знаят, но те не могат да го командват. То е безкрайно разнообразно и неочаквано“.

Съветът му към младите, които искат да го последват, е прост, но изискващ: „Да се подготвят и да имат дързостта да предприемат далечни плавания. Да следват собствените си мечти“.

Животът на брега и битките за България

За Дончо Папазов животът не свършва с хоризонта. Той е твърдо убеден, че човек има отговорности и на сушата. „Моето убеждение е, че човек не може да разчита само на морето и да иска да му бъдат благодарни всички за това, което е направил. Той е длъжен да се осъществява и на брега“.

Така след годините в морето и в океана, той се хвърля в бурята на българския преход. „Отидох, върнах се в телевизията. Работих в телевизията като главен редактор... Участвах в смяната на социалистическия строй. Образувах СДС-та заедно с Желю, с Тренчев, с Ивайло Трифонов... Обикаляхме България. Бях член на Националния координационен съвет и заместник в Централния избирателен щаб на първите избори. След това бях депутат и така, и така нататък...“.

Днес, от дистанцията на времето и спокойствието на морския бряг, той прави своята равносметка за България.

„Мисля няколко неща. Първо, хората живеят много по-добре, по-богати са. Виждате магазините, виждате колко повече кафенета има, колко повече частен бизнес, колко по-свободна е свободата на словото и заедно с това не е нашата мечта, което беше. Съществува още корупция. Няма правораздаване. Правата на човека много пъти се нарушават“.

Решението според него е на всички нас - гражданите.

„Всичко ще се оправи, ако българинът не се откаже от съпротивата. Повечето от нещата, които станаха в България, ги докара натискът на улицата“, заяви шкиперът, ученият, революционерът и мечтателят Дончо Папазов. | БГНЕС