Медийната грамотност е основният вид грамотност на съвременното общество, на съвременната цивилизация и голяма беда на образователната ни система и общество, че това все още не се е превърнало в задължителен елемент от основното образование.

Това трябва да се превърне в елемент от първото познание и първите форми на образование, които дава съвременното българско училище.

Колкото повече децата от най-ранна възраст се информират за възможностите на медиите да манипулират, да преувеличават, да измислят, да създават несъществуващи светове, несъществуващо знание, толкова повече те ще бъдат подготвени като възрастни за съвременния живот и толкова по-трудно те ще бъдат обект на манипулации и на фалшиви новини.

Това заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Александър Донев от Института за изследване на изкуствата на Българската академия на науките (БАН), рецензент на монографията на доц. д-р Симеон Василев „В спиралата на споделянето. Медийно съдържание и социални мрежи”.

Заглавието на книгата всъщност идва от теорията на германския социолог и политолог Елизабет Ноел-Нойман, която я развива през 70-те години, но всъщност тя до голяма степен е продукт на опита ѝ в нацистка Германия.

Хората не искат да се конфронтират и в такава ситуация те възприемат стратегия на мълчанието и мълчаливо съгласие с някакви доминиращи възгледи в общественото мнение, независимо дали те са защитавани от определени авторитетни медии или от болшинството от хората. Симеон Василев пренася този възглед, този механизъм на потискане на личното мнение в съвременната интернет ситуация, в която уж всички ние сме свободни да споделяме, да изразяваме нашето мнение, да комуникираме във всички свободни посоки и в същото време отново голяма част от мнения, възгледи, позиции остават непредставени, подчерта доц. Донев.

„Този момент не е специално анализиран в книгата на доц. Симеон Василев, но той ми се струва много важен за разбирането на дълбоката същност на съществуването на т.нар. свобода на изразяване в интернет“, посочи той.

До голяма степен това се случва и с темата за войната в Украйна. Рецензентът на книгата сподели, че има древна максима – че първата жертва във всяка война е истината. „Всяка форма на информация в условия на война има възможност да се превърне инструмент на пропагандата”, заяви доц. Донев.

Според него монографията на доц. Симеон Василев е ценна не само заради високото качество на научното изразяване, а и до голяма степен заради моментът, в който тя се появява.

„Тя се занимава с може би най-важния проблем на съвременната информационна действителност. По какъв начин мненията, изказвани в интернет пространството, в широкия смисъл на думата, влияят върху действителността, върху поведението на хората, върху вземането на решения, върху начина, по който живеем. И тази книга обяснява до голяма степен как функционират моделите на това въздействие с изключително много исторически препратки“, уточни той.

По думите му книгата се занимава основно с това какво се променя заради функционирането на общественото мнение и на въздействието върху него чрез интернет, чрез мненията и циркулацията на информация в интернет пространството. Но и също така какво остава неизменно и какво от онези принципи на разпространение на възгледи, на идеи, на информация, формирани със съществуването и развитието на медиите е запазило своя характер и продължава да съществува.

Алгоритмите в социалните мрежи са комерсиален механизъм, смята доц. Донев и това трябва да се подчертава непрекъснато. „Тяхната цел е да регулират потреблението – на информация, която струва или води до някакви пари, до някакви средства, т.е. алгоритмите са създадени, за облекчение не толкова на потребителите, колкото на организациите, които продават в интернет“, каза той.

„Едно от достойнствата на книгата на Симеон Василев е, че той е изключително обективен, премерен, не раздава лесни присъди в никакъв случай. Предпочита да разкрие много повече как функционират различните явления, различните процеси, различните механизми за организация на информацията в интернет, отколкото да раздава присъди. Но за мен лично алгоритмите са нещо, което едва ли ще бъде премахнато, но просто всички ние, които присъстваме в интернет, трябва да знаем, че ние, с нашето поведение, с нашата фриволност, понякога безотговорност, им даваме енергия“, заяви рецензентът на монографията. Според него хората, които стоят зад алгоритмите ни познават по-добре от нашите близки.

В своята рецензия доц. Донев поставя един интересен въпрос – ще изчезне ли журналистиката.

„Това е хипотеза и някакъв вид заплаха. Много трудно според мен журналистиката ще изчезне и това е на първо място отговорност и мисия на самите журналисти. Докато има отговорни хора, които застават зад имената си, зад своите възгледи, зад своите мнения, журналистиката винаги ще съществува“, категоричен е той. За него най-голямата заплаха за журналистиката в момента е анонимността. Доц. Донев е на мнение, че журналистиката е синоним на изразяване на авторска позиция и не може да има анонимно авторство, то винаги е лично. „Дотогава докато журналистиката се свързва с мнението на конкретен човек, на конкретна гледна точка, която е идентифицирана, може да бъде проследена във времето, може да бъде изследвана дори в нейното развитие, докато съществува такава последователност от лични авторски мнения, журналистиката винаги ще съществува“, заяви той.

Фактът, че все още има медии в България, които или нямат, или не са развили достатъчно своите профили в социалните мрежи, за да достигат до повече хора и да бъдат актуални и конкурентни на останалите медии, той обяснява като дигитална неграмотност. Според него да имаш профил, да имаш присъствие в интернет е първата стъпка, а следващото много важна е да можеш да използваш това присъствие в полза на медията. Но това изисква значителен капацитет и материални ресурси.

„Съществуват твърде много медии, които съществуват формално, които не допринасят за информираността на гражданите, на обществото като цяло, но които са спящи информационни клетки, които чакат само определени моменти за захранване в определени ситуации, в които те биха могли да материализират своето съществуване, изпълнявайки конкретни поръчки в определени моменти“, сподели доц. Донев.

Той е категоричен, че реалният живот на една медия в момента трябва да бъде във всички възможни канали – и визуални, и интернет, и радиоподкаст, и печатни при възможност, или разпространение на писмена информация в интернет, защото той на практика е хранилище за всички видове възможно битие на информация.

Има го и другият голям проблем, че интернет направи твърде много неща леснодостъпни, което според рецензента е синоним на безплатни. Но проблемът не се корени в наличието на безплатна информация, а в липсата на достатъчно ясни източници за финансиране на медиите.

„Това според мен трябва да върви ръка за ръка с безплатната информация. По този начин потребителят трябва да знае, когато той не плаща, за да ползва някаква услуга, кой плаща вместо него“, каза той и допълни, че отново стигаме до анонимността – само че този път на средствата на финансиране. „Интернет е прекрасен, но той трябва да осигури прозрачност в максимална степен. Това трябва да бъде основният приоритет в бъдещото развитие на социалните мрежи“, смята доц. Донев.

Според него социалните мрежи могат да изчезнат единствено, когато има ясна алтернатива какво ще дойде след тях. „Такава алтернатива все още не съществува и книгата на доц. Симеон Василев много ясно показва перспективите за развитие, опасностите, които съществуват пред съвременното информационно общество, което е информационно на следваща степен, защото то е дигитално информационно общество, което облекчава разпространението на информация във всички възможни посоки“, подчерта той.

Доц. Донев посочи, че все повече медии използват граждански източници, самостоятелно съществуващи източници на информация, инфлуенсъри, блогъри, граждански журналисти и кореспонденти. Той изтъкна, че социалните мрежи и различните им разновидности дават по-лесна изява за проявления на недостатъците, които съществуват в човешката природа, но те не са причината за това хората да бъдат по-меркантилни, по-нарцистични и по-големи консуматори, защото те винаги са били такива.

Неговото мнение е, че трябва да има публичен регулатор, а държавата трябва да има функция за неговото създаване, финансиране, регулиране на защита на обществения интерес, но не държавата да изпълнява тази функция.

„Мисля, че бъдещето е именно на такива обществени форми на регулация, в които достатъчно авторитетни, доказани с приноса си към обществото личности осъществяват тази регулация и носят отговорност за създаването на тези норми и на реда, който се въвежда в интернет пространството“, уточни доцентът.

На въпрос възможно ли е даден инфлуенсър да реши, че иска стане политик и благодарение на последователите и абонатите си се изкачи до министърпредседателския пост, доц. Донев отговори, че това вече се случва.

Ние имаме такива примери, макар и все още не и от интернет. Макар, че според мен има и доста активни личности в интернет, които са в съвременната българска политика и голяма част от техния авторитет, престиж, публичен и партиен статус се държат на тяхното присъствие в интернет. Ние сме свидетели как водещата партия в управляващата коалиция през последната половин година на практика съществува реално единствено в интернет. Нейният политически и партиен живот се реализира почти изцяло чрез постове и чрез присъствие в интернет, така че ние живеем вече в такава цивилизация, смята той.

Но истината според него е, че дори и когато присъстваш с името си в интернет, голяма част от твоите почитатели не са изпитали на гърба си реалните последствия от твоята политика. Доц. Донев е категоричен, че когато заемеш реални държавнически позиции, когато започнеш да заемаш конкретни решения, които се отразяват върху ежедневието, в икономическия и социалния статус на хората, в много случаи те започват да проглеждат за действителния характер и същност на човека, който ги управлява.

„Инфлуенсърите в широкия смисъл на думата много рядко реагират в кризисни ситуации“, посочи той. Те подтикват и предизвикват определени действия и реакции, но не могат да взимат решения. „Всяка власт по принцип е стимул към манипулация. Фактът, че вземаш решения, които влияят на много хора, дава възможност да манипулираш тяхното поведение, да ги караш да харесват едно и да не харесват друго. Достъпът ти до съзнанието, готовността на много хора да се вслушат в твоето мнение, ти създава също така усещане за неизменна правота, за непогрешимост, което също е основа за манипулация. Възможностите за манипулация винаги са съществували там, където съществува обществено мнение“, заключи доц. Александър Донев.