Болниците се опитват да лекуват с най-евтините антибиотици, които са достъпни. България изостана с приемането на Националния план за действие срещу антимикробната резистентност, но се надявам той да се задейства от началото на 2021 г. Това заяви главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев на пресконференция по повод началото на Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробна резистентност и COVID-19. 

Лечебните заведения използват по-евтини антибиотици заради финансови затруднения. Това не значи, че те не са качествени, каза още той. 

Не трябва да се пие антибиотик при най-малките симптоми на коронавирус, допълни доц. Кунчев. 

Антибиотична резистентност се получава, когато се спре предписан медикамент по-рано или се пие без симптом, коментира експертът. 

"Днес по моя инициатива, с БЛС и НЗОК, ще проверим защо не върви добре изпълнението на грипната имунизация за хората над 65 години", каза главният държавен здравен инспектор. 

"Не сме забравили, че има и грип и че той предстои -  тази година осигурихме с 50% повече ваксини за хората. На база на страха на населението се оказа, че и те са недостатъчни. Поради това, че се намираме в една от най-тежките фази на пандемията и цялото внимание е съсредоточено върху COVID-19, остава впечатление, че сме неглижирали всички други болни. Често чувам обвинения, че хората с хронични, онкологични, сърдечни заболявания, са изоставени. Това не е вярно. При такова натоварване на здравната система повечето ресурси отиват за COVID-19", разкри доц. Кунчев.

"Никой не е отказал прегледи. Напротив - идеята да се направят COVID-сектори в специализирани болници целяха пациентите да могат да се лекуват“, съобщи главният държавен здравен инспектор.