Доц. Мартин Иванов: Много видими и силни са паралелите между 30-те и 40-те години на XX век и днес

Може би най-подходящо е да бъдат сравнени днешните ни дни със случилото се през 30-те и началото на 40-те години - една доста продължителна икономическа криза, Голямата депресия, която прераства и в политическа. Паралелите между онова време и нашето са много силни и видими и бихме могли да потърсим известен опит, който да почерпим и днес. 

Това каза пред БНР историкът доц. Мартин Иванов, който изследва възможността дали историческият опит на България в икономически и политически план може да помогне за развитието на страната в настоящия момент. Поканата за изследването е от Института за пазарна икономика, уточни той.   

Правейки паралели между тогава и сега, доц. Иванов обобщи:

"През онзи период от 30-те и 40-те години българската икономика, по подобен начин на сега, се държи изключително прилично въпреки наслагващите се най-различни политически и икономически кризи по света и у нас. Само в рамките на едно десетилетие българската икономика почти се удвоява, а респективно и благосъстоянието на населението. ... Вторият голям процес тогава е свързан с все по-голямата грамотност в обществото, което дава възможност на хората да започнат да подхождат към земеделието по по-модерни форми за обработване на земята, което е третата причина. Четвъртата е свързана с интеграцията на България в едно голямо икономическо пространство около Третия райх, Нацистка Германия".

По думите му днес сме свидетели на "една дълго проточила се криза, започнала като рецесията през 2008 г., преминала през кризата в Гърция, после през кризата с Covid-19, мигрантската криза, после войните в Украйна, Газа и още можем да изброим, слава богу не сме стигнали до световна война като тогава, но и тогава, и сега нашата икономика расте много динамично въпреки тези проблеми и много нестабилна среда - и във вътрешен, и във външен план".

Доц. Иванов подчерта, че един от най-добрите измерители на състоянието на една страна е икономическата ситуация в нея.

"Без никакво съмнение днес българите живеят най-добре, което не значи, че са най-щастливи и най-задоволени. Защото това е една движеща се цел и ние непрестанно постигаме някакви желани неща от нашите предшественици, но днес вече ние имаме съвсем различни цели и собствени задачи", посочи историкът, като се позова на данни от изследвания, направени от него и доц. Ралица Ганева за потреблението и издръжката на живот 270 години назад от днешни дни.