"Това, което стана на 10 ноември 1989 г., беше част от верижната реакция на разпад на комунистическите режими в Източна Европа. Има и локални утежняващи обстоятелства за България – последствията от „възродителния процес“ – изселването на над 340 000 турци. Международната изолация се отрази и в отношенията със Съветския съюз, а Михаил Горбачов получи допълнителен аргумент в амбицията му да отстрани Тодор Живков", коментира пред БНР председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. д-р Михаил Груев.

Той припомни, че месеци преди свалянето му, Живков е подал "театрална" оставка, колкото "да измери температурата в партията".

"От Политбюро го уверяват, че не могат без него, молят го да остане, но тогавашният премиер Георги Атанасов все пак прибира оставката и през ноември я изважда и влиза в употреба. Реално преброяването сред партийната върхушка става на 9 ноември, когато Живков вижда, че губи играта", изтъкна доц. Груев.

По думите на Груев, още в руското посолство на 7 ноември Живков се е почувствал като попарен, след като съветският посланик Виктор Шарапов му казва, че "другарят Горбачов високо цени готовността му да подаде оставка и от двата поста, които заема", с което му дава да разбере, че няма да успее да се договори за оставане.

Той не успява като колегите си в Унгария и Чехословакия да подготви плавно предаване на властта и до последно е замислял планове да му се размине сгромолясването от върха.