"От днешния пореден вот на недоверие срещу кабинета никой нито спечели, нито загуби. Това беше просто една демонстрация, един опит, който показа, че този демократичен парламентарен инструмент напълно е изчерпал своите възможности за влияние у нас." Тази теза развива в свой коментар политологът Стойчо Стойчев.

Ето какво казва още Стойчо Стойчев:

"Проблемите с безводието в Перник се решават изцяло от институциите в изпълнителната власт и хората не допускат намеса на политици. Прокуратурата активно търси виновниците за катастрофата в съседния на столицата град. Политическите партии останаха в периферията при решаването на проблема. От една страна управляващите не афишират свое участие в тези процеси и го оставят изцяло на ведомствата. Опозицията в НС и извън него се опита да го политизира, но не постига целите си. Защото хората вече не са наивни и са наясно, че няма как някои, които цял живот са били на партийна ясла и са участвали активно в управлението, да твърдят, че днес нямат нищо общо със случващото се и че видите ли, били алтернатива на управлението, на статуквото! Ми не, те на се алтернатива на нищо, а са част от този модел.

Досега в най-новата ни история нито един вот не е довел до падане на правителство, защото мнозинствата у нас се договарят по принцип. Ясно е, че всеки вот е поредно препотвърждаване на разпределението на политическите сили в управление и в опозиция. По-малките политически играчи нямат никаква полза от преждевременно прекратяване на мандата, защото винаги е под въпрос дали ще успеят да имат следващ. Големите партии си правят своите сметки, но общо, характерното за неуспехите на вотовете в последните години, е нежеланието на вносителите те наистина да минат с успех. Така се случи и сега - БСП не иска да има предсрочни парламентарни избори, защото там върхушката се занимава с преизбирането на Корнелия Нинова за председател на партията на предстоящия им партиен форум. Та този вот бе нещо като отчитане на дейност. Той не постига вътрешнопартийни цели, а е публична тайна огромното разделение в БСП. Тази партия напоследък произвежда само новини, за да си пълни фейсбук страницата, както и тази на своята председателка. Но с поведението си БСП показа, че политическата система у нас е нормална. Ако те казват, че моделът е сгрешен, че има проблеми и т.н. и използват затова парламентарни инструменти, то така доказват легитимността на системата, каквото и да си приказват. Ние трябва да гледаме какво правят българските политици, а не какво говорят, защото по правило думите се различават от делата им.

В страната ни сега няма социално напрежение, да не говорим, че на някои им се привиждат и миражи за революционна обстановка. Хората се занимават с неща от своето ежедневие и показват, че политиката не им е проблем. Ако през 90-те години гражданите у нас търсеха хляб и работа, то сега се тревожат за качеството на нещата, за екология, за по-високи заплати и т.н..Тези статистики показват, че има подобряване на качеството на живота и хората знаят това.

Онова, от което обществото ни се нуждае, е чувството за справедливост да възтържествува. Хората искат политици и незаконно забогатели бизнесмени- престъпниците да бъдат наказани. В това аз виждам и активността на новия главен прокурор Иван Гешев. Близо 30 години у българите се формира чувство за липса на справедливост и възмездие срещу такива облаготелствали се тарикати. 

В този контекст е случващото се и между президента Румен Радев и прокуратурата. Политическият ефект от огласяването на СРС-тата с него е, че бяха разбити усилията на президента да се прави на морален ментор и да определя кой какъв е, защото записите показват, че той е един от онези, които сам упреква. Подобни практики с упражняване на натиск върху комисия и т.н. навсякъде по света се считат за корупционни практики като онези, които Радев обича да цитира. Може ли той да е критик и морален обвинител, щом вече има разкрития за личното му съпричастие към такива неща?!"

(източник: novini.bg)