Не бива да преживяваме драматично заплахите на България за блокиране на преговорите с ЕС. Това казва бившият македонски посланик в София Георги Спасов, цитиран от македонската редакция на Deutsche Wellе и Агенция "Фокус". 

Неотдавнашните все по-решителни изявления на официални лица, че България не е в състояние да одобри рамката за преговори със Северна Македония, задълбочават окопите между двете съседни държави по въпроса за общото европейско бъдеще.
 
Професорът и бивш посланик на Македония в София, Георги Спасов, казва, че не бива да се преживяват толкова драматично заплахите за блокиране на началото на преговорите, тъй като това е дълъг процес и че всеки член на ЕС на всеки етап от преговорите, включително България, може да ги блокира. Но това не означава, че страната трябва да спре напълно да привежда своите практики и политики в съответствие с демократичните ценности и политики на ЕС и че трябва да избягва да реагира на всяка националистическа провокация с реч на омраза или унижение. 

„Със сигурност има голям брой интелектуалци, журналисти и дори политици в България и особено в други европейски страни, на които това показване на мускули от страна на България към Македония и тази класическа злоупотреба с членството в ЕС изглежда не само ирационално, но и напълно в разрез с ангажимента за зачитане на европейските ценности и процедури. Но някои десни партии и правителства в ЕС може да проявят разбиране към този „героизъм“ на всички партии преди българските избори. За момента, за съжаление, изглежда, че искането да се принуди страната да признае „историческата истина за българските корени на македонската нация“ е единственото нещо, около което има национално съгласие в България и около което се изгражда българското национално единство в условията на силен политически конфликт", казва Спасов. 

Патриотична тема преди изборите 

Ирационалността и абсурдността се крият във факта, че най-големите недоразумения се случват, след като двете страни подписаха Споразумението за добросъседство и сътрудничество. Някои изследвания от този период показват, че македонските граждани смятат България за най-добрата й съседка.
 
Какво се е променило? 

„След като Македония и Гърция подписаха Споразумение за добросъседство, в България се появиха гласове, че Гърция е успяла да защити древното си наследство от посегателствата на северната съседка върху него и България не е успяла да принуди Македония да признае „истината“ за българските корени на македонската нация и македонския език. Някои политически лидери в България видяха шанс да поправят тази „грешка“ първо в съвместната Комисия по исторически въпроси, в която съвсем разбираемо не можеше да бъде постигнато споразумение за подобно нещо И след като стана ясно, че това е голяма хапка за Комисията и че новите парламентарни избори наближават, под натиска на Обединените патриоти беше приета рамковата позиция на българското правителство и след това Декларация на парламента относно условията, при които България ще се съгласи с Македония "да стане член на ЕС", казва Спасов. 

Според него с поредица от разширени и задълбочени искания в тези документи, които предполагат, че непризнаването на българските корени на македонската нация и македонския език се считат за фалшифициране на историята и продължение на антибългарската пропаганда от страна на Македония, реално е била блокирана работата на Комисията по исторически въпроси. 

Разочаровани от Германия 

От България все повече критики идват по македонския адрес за непрекъснатото разпространение на антибългарска пропаганда, но и за реч на омразата. Някои от тези критики са резултат от вълненията в София, когато става въпрос от коя страна България застана на страната през Втората световна война. В тази роля на България обаче някои виждат силен аргумент защо Берлин днес трябва да разбира София и да бъде на българска страна.

В рубрика в "24 часа", озаглавена "Защо Германия няма морално право да ни притиска за Скопие", Росен Петров, водещ на предаването "Операция история", дава своите аргументи. 

„Германия винаги е признавала българския характер на Македония. Именно поради това два пъти влязохме в огъня на световните войни от германска страна. Влязохме в Тройния пакт не заради мустаците на Хитлер или неговите престъпни расови идеи, а заради желанието на българската нация да бъде обединена в една държава“, пише Петров. 

Но той отива още една крачка напред, като обяснява как Македония може „естествено“ да се присъедини към ЕС. 

„Днес Германия, която винаги ни е насърчавала да защитаваме българския характер на Македония, „си мие ръцете“ в леген, с не много ясни, „европейски ценности“ и ни принуждава да правим компромиси.
С какво, в очите на Германия.
Нима Гърция имаше по-голямо право да защитава своята история, отколкото ние нашата? Изглежда, че за да може Германия да ви подкрепи днес, трябва да сте воювали срещу нея поне два пъти в миналото. Извинете, но това е историческа перверзия.

Всъщност има ли по-изконно право от правото на хората да искат да живеят заедно? Опитвали ли сме се някога ние, българите, да оспорваме правото на Германия да се обединява? (...) Когато стената падна и Германия се обедини, някой от нас каза ли тогава, че съществува „нация гедеерци“ или „гедеерски език“ или някаква „източногерманска идентичност“?

Всъщност как германците от бившата ГДР влязоха в ЕС?

По най-естествения начин - просто се обединиха с родината. Ако Македония толкова обичаше ЕС, можеше да го направи по най-естествения начин, като се обедини с родината си България. Точно както направиха германците. И сега, когато нашето единствено искане към северномакедонците е просто да признаят техните български корени и история до 1944 г., да ни „натиска“ Германия да направим компромис, е израз на пълна историческа неблагодарност“, пише Петров. 

Няма да е лесно 

В момента никой не иска да прогнозира дали България ще „свали летвата“ за първата междуправителствена конференция. Според Спасов е ясно, че желанието на Македония за членство в ЕС е последният шанс на България да се бори за признаването на "историческата истина" за появата на македонската нация и език, като заплашва да блокира началото на преговорите. 

„Министърът на външните работи на България беше отчайващо честен, когато каза: „Ние ви предлагаме „честна търговия“ - „ще признаем уникалността на македонската нация и македонския език (което никой не оспорва по света), ако признаете (нещо, което научната общност отказва да приеме), че само вашата нация не е историческа, а е изкуствена нация, формирана от Тито, а вашият език е кодифициран диалект на българския". 

Президентът Румен Радев добави, че това, което Захариева иска, трябва да бъде или в преговорна глава, като например със Сърбия за отношенията с Косово, или България ще търси ново споразумение за добросъседство. 

"Ето защо няма да е лесно да се реши този въпрос, особено до изборите през март следващата година, преди които никоя партия не иска да рискува с какъвто и да е компромис", обобщава бившият македонски посланик в София Георги Спасов.