Ефим Ушев

Ако не ми звучеше много бомбастично, щях да започна тези „бележки” с думите „нещо страшно става в Родопите”... Но понеже не съм по бомбастичните изрази, ще споделя каквото имам като наблюдение, вие пък преценявайте и решавайте дали има нещо такова в изброените ситуации.

Изборно време е и още преди да бъдат оповестени регистрираните листи от Общинската избирателна комисия в Златоград, мои приятели започнаха да ми звънят и да ме питат при срещи вярно ли е, че ДПС тук се коалирало с ВМРО. 
Приемах това за зла шега и отговарях, че няма такова нещо, откъде-накъде и пр. После листите излезнаха и в т. нар. „местна коалиция” виждам

 партийния тандем ПП „Зелените” и ВМРО-БНД

 А вътре, гледам невярващо, цялото местно ДПС, барабар с лидера му Ерол Реджеб Чинар, редовен по всички конгреси на догановата корпорация от трийсет години насам и върл опонент мой по всичко българско в този град от също толкова време. Първа „вемереовка” в листата, т. е. водещата в нея, е сегашната председателка на ОбС-Златоград, явяваща се с една и съща компания кандидати на всички избори, но все от различни партии. Тази година явно е дошло времето на ВМРО, но същата е известна с тактиката да печели гласове „от къща на къща, от телефон на телефон, с подаръци халати за баня и стотачки”.  
Пиша на смолянския представител на Организацията Христо Камишев и го питам каква е тази листа, знае ли на кой е дал пълномощно да се кичат с четирите исторически букви – не знае, „как така депесе, не може да бъде”, но си направи пас и повече не се обади.

Пиша и на един приятел - депутат от ВМРО (Ал. Сиди) 

– „Как така депесе? - пита – Остави ме малко да проверя и ще се чуем...” Не се чухме, изчезна...  Но тъй като имам и друг депутат приятел от ВМРО – Юлиан Ангелов, пиша и на него, пращам му и писмения си диалог със смолянския представител, един вид – да знае, че депесе излиза от името на ВМРО в Златоград. Не се обади и нищо не последва...
Всъщност, ето го и въпросния „диалог” с Камишев от Смолян, изпратен на депутатите ни: „Юлиане, изпращам ти диалога ми с Камишев отпреди малко, поне да си наясно: 
Аз: Христо, каква е тая депесарска листа в Златоград, с марка ВМРО? Дотам ли стигнахме? 
Камишев: Там е направена коалиция. Така са си решили, нямам представа кой е депесар... 
 Аз: Ама как така даваш пълномощни за хора, които не познаваш? Цялото депесе на общината е там, всички тъпаци и кариеристи, с които от 30 години се боря за всяка българска стъпка в тоя град!
Камишев: Конкретно за кои? 
Аз: Как за кои? Прочети поне листата им! Депесарския шеф начело - Ерол Реджеп Чинар! И съпартийците му Антон Ушев, Александър Ефимов, водачка на листата Кръстева и компанията й, нищо общо не са имали никога с ВМРО! Лесно ти е така отдалеч да даваш пълномощни, но въпросите тук остават за мен! Йорданка Романова, Альоша Илийков - редовно са заедно на всички избори, все от различни партии, печелят гласове само и единствено чрез отработена схема за плащане, за които и до полицията съм сигнализирал, сега ще демагогстват от името на ВМРО! Та ти казвам - цялата депесарска сюрия на Златоград е вътре, приемам го това като подигравка към ВМРО, но не знам с какво това е заслужено!” (Край на цитата). 
Отговор от Камишев нямаше, нямаше отговор, нито пък нещо предприето и от депутатите Сиди и Ангелов. Това, разбира се, не означава коалиция на ВМРО с ДПС, просто е показателно докъде може да стигне кариеризмът и лакомията за власт и пари на местните депесари – след като не можеш да намериш хора за листа на партията си, тъй като в Златоград корпорацията доганова никак не е на почит, да се запишеш в листата не на някой друг, а на най-омразната си организация, отрицание на всичко, което ти самият изповядваш! И така да излъжеш отново, за кой ли път, хората, от чието име искаш да управляваш града. 
Може да е вярно и другото, а именно – онази „публична тайна” в целия Златоград, че един лалугер от бившия текстилен завод, който купува пълномощни от различни партии и записва хора във всяка от тях, регистрира ги в общинската комисия и така вкарва свои безлични пионки в местната власт, зависими и страхливи, да изпълняват там неговата воля за едно или друго решение...
 
Това е единият „родопски” случай, ето сега и втория

Имам приятел в съседния на Златоград гр. Неделино – Светлозар Любомиров, учител по литература, авторитет в градчето, който никога не е крил левите си, включително силно русофилски убеждения, на няколко пъти е общински съветник от БСП, дори от Партията веднъж лично червения депутат Дора Янкова му дава пари в брой, за да се издаде негова книга за историята на училището в градчето. 
Дотук – нищо нередно, повече от нормално, бих казал, често се срещаме на по бира, разговаряме за книги, включително и по въпроса, че и в техния град, както и в Златоград, не може да пробие „депесето”, хората не могат да се „пречупят” чак дотам, че да вкарат съветник в общинските си управи. Въпреки „канските” усилия на тази партия, с различни шмекерии и много пари, аман-заман да влезе в тукашното управление. Затова, като не може по легалния, изборния начин, депесето успява по „другия, втория начин”, а значи – чрез измама. 
И така на предишните местни избори, от Кърджали им пращат като „независим” кандидат за кмет на Неделино - Боян Кехайов, обучен в тамошната полиция кадър, шеф на Окръжната дирекция на вътрешните работи, който печели мандата от изборите. А че е наистина „независим” (в кавички) става ясно много бързо, когато обществените поръчки тук се печелят все по-често от депесарски фирми от Кърджалийско, а на местните празници гостуващите величия са предимно от върхушката на ДПС, включително „министри от квотата на ДПС” в кабинета на Борисов, когато се леят хвалебствени речи за великия кмет Кехайов на поразия. Празниците са по правило страшна „думба-лумба”, по 3-4 дни, гостуващи чалги, естради, балкански гости отвсякъде, така че – страшно скъпи и по мнението на местните хора, „всичкия тоя масраф се плаща от депесето”...
За всичко това моя приятел Любомиров казва, че кметът в Неделино по принцип не повтаря мандат, още повече когато е станало ясно, че сегашния кмет Кехайов преметнал народа и се оказал „независим депесар”. А според местния живописен израз, казва той: „Мъжко дупе един път се...такова”...

И сега - защо разказвам всичко това! 

Ами защото същият този мой приятел, наскоро публикува във ФБ-профила си собствения си портрет, с изборен номер и текст: „За Светлозар Любомиров – водач на листата на ДПС в Неделино”. Така „ошашавен”, невярващ все още на очите си, пиша, като му задавам въпрос в стил, „ама как така, какво ти стана, откъде турци в Неделино” и пр. Отговор не последва, затова пък въпроса ми на минутата бе изтрит, а на стената му във ФБ – пропаганда и агитация за сегашния „независим” кмет Боян Кехайов, портрети та се къса...
По мнението на неделинци, с които се поразговорих,  човека са го мотивирали яко и са се разбрали кметът да е скрит, „независим” депесар, а той пък – съвсем открит, макар и комунист, така че да опита да им събере съветници, с които депесето да управлява Неделино. Нещо, разбира се, недоказуемо, но в обръщение из коментарите на народа.
Така се оказва, че предизборната ситуация в двете съседни общини – Златоград и Неделино, е сходна: и на двете места етническата бизнескорпорация на сарайския прилеп навлиза чрез измама, политическа и икономическа корупция, както се казва – „превзема се крепостта отвътре”, залагайки на човешката алчност и аморален кариеризъм по места, на което хората казват политическа проституция. Целта, естествено, е разширяване на корупционното бизнес и политическо пространство в места, където досега не сме имали влияние и дори присъствие, чрез всички възможни, уникални по бруталност, способи и начини. 
Дали ще се успее, ще стане ясно след седмица. Отсега обаче може да се каже, че „надежда йок”, перспективи за нормалност и нещо различно – още по-малко!