Огнян Минчев*

Едно от най-долните качества на партизанската политическа култура по нашите географски ширини е склонността да си правим мръсно един на друг като се оплакваме на тези, които са по-силни от нас - и на които разчитаме да накажат нашите локални, български "врагове". Винаги го е имало и винаги ще го има - дребните, озлобени и амбицирани душици ще си останат такива, за съжаление. Но в дните на публикуване на конвергентния доклад

истерията на кремълския планктон в българската политика

и в цялата пета колона достигна до шеметни истерични висоти. Смешното в тази срамна история е, че в настоящия момент публичното оплакване в Москва е по-скоро контрапродуктивно. Затова отношенията с Центъра се поддържат само на агентурно ниво, а публичните оплаквания летят към ... Брюксел... 

"Моля, г-не, г-жо, пък те ви лъжат - ние не сме готови, ето на, долните ни гащи са жълтокафяви, аме те крият..." Веят се н@ср@ните гащи на стенещите пред Европа копейки, скърца злобата на Румен Боташ в бичуването на "неподготвеността" на собствената му страна да приеме еврото. Като казах "собствената му страна" се сетих, че всъщност първата му родина не е тук - тя е на североизток. Тук е малката му, колонизирана и подрязана -

физически и духовно втора родина,

която бе командирован да управлява. Засега жълтата фланелка печели едно момченце от гереу, което написа публичен донос - хем към Центъра, хем към Брюксел, хем към колебаещите се българи... Това момченце с несъмнен талант за доноси донесе, че правителството всъщност било сключило сделка - да пусне Северна Македония в ЕС, а ЕС да пусне България в еврото. "Ашколсун кьопоолар", би възкликнал с възхита Алековия главен герой. "Ама гледай бе, гледай как ги нацапа всичките, а...!" 

Оттук нататък

четете бъдещето до първи януари, 

опънато като на карта. "Ти ще целунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще целунеш скута, аз – краката; ти ще целунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?” Голямо целувание ще падне - по скутове и други места на Изток и на Запад. Драги мои копейки, измекяри на кого ли не "боташ гиби", слуги по призвание и по професия - не хабете се! Файда йок! Карайте го по-кротичко - мачът вече е свирен, минаха и продълженията, и дузпите... Вашето не се губи, старанието ви е похвално. Не изисквайте прекалено много от себе си - времената на безнаказана колонизация на България от империята приключват. И помнете законите на физиката! Като се поклоните дълбоко на Изток - опасно се надупв@те на Запад. И обратно...

Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg