Христо Слави Рачев*

Македонският конфликт е разцъфнал върху нисък IQ на две общности. Исторически това се решава с война.  Може и с натиск от външна сила. 
По - жизнените етноси /висока раждаемост/ и по-добро образование ще променят картината в следващите десетилетия. Европа гледа на този проблем, както ние сбиването на две цигански махали. 

Българската и македонската махала не са в състояние, нито знаят как да преговарят. 

ОК, приели са френското предложение. Малоумието не чува аргументите на другия, то не преговаря, то вика, лъже и краде. И се опитва да надвиква. Този словесен, политически и човешки боклук, трябва да бъде изхвърлен от Европа. Но територията е Европейска. Населението под всякакъв допустим минимум на човешко състояние на разума. Тук в този карстов район са разположени изворите на агресираща глупост, ниски страсти и произтичащите от това проблеми. Това ни се случва в момента. С това си губим житейското време. То пък ни избутва към изхода, айде напускайте. Освободете територията за младия прираст.

От изток се чува тътен, дрънчат тенекии. Води се война, поради същата дивотия, глупост и необуздани човешки инстинкти. Това не е извод. Няма извод. Тук всеки извод е грешен. Космологична безизходица. С това се занимава и космосът. В бездната на тишината, току изгърми някоя звезда и пак отначало. Черните дупки, като грамадни разширени зеници, наблюдават как галактиката Андромеда се е засилила с 400,000 км в час и пътува с намерение да връхлети Млечния път. Остава ни да потърсим щастие между “експлозиите”.

Една лична тайна: Щастието се появява ненадейно и винаги се носи от някой друг. Непознатият става любим. Самотникът не може да си самопричини щастие.

Дръжте “боклука” на разстояние.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора