Американски археолози установиха, че древните жители на Великденския остров открили как да добиват прясна вода от океана. На острова на практика нямало реки и езера. Затова начинът, по който древните хора се снабдявали с вода, дълго време бе загадка.

По думите на съавтора на изследването Карл Липо от университета Бингамтън в Ню Йорк, който 20 години изследвал бита на коренните жители на Великденския остров, шуплестата вулканична почва бързо поглъщала дъждовната влага, а малките езера не можели да осигурят достатъчно количество вода. Специалистите изследвали нивото на съдържанието на соли по крайбрежието и заключили, че водата била годна за консумация.

Подпочвени води се стичат по склонове към океана. По време на приливи потокът прясна вода попада директно в морето. "В резултат хора са можели да използват тези източници за събиране на годна за консумация вода", отбеляза Липо.

Това се потвърждава и от записки на изследователи от 18-и век, които уверяват, че коренни жители на Великденския остров като че ли пиели морска вода. Въз основа на заключенията учените възнамеряват да проверят дали съществува връзка между местоположението на източниците на прясна вода и моаи - издяланите от камък фигури на хора на Великденския остров.

Мащабни археологични изследвания в северозападната част на острова помогнали на учените да разберат, че с времето жителите на острова се преселили в пещери, като изоставили своите селища. Освен това те престанали да изработват почти всички изделия освен обсидианови накрайници за копия и стрели.

Именно внимателното изучаване на 400 обсидианови изделия позволило на изследователите да възстановят хронологията на събитията, случили се на Великденския остров преди пристигането на европейците.

Изследването станало възможно благодарение на това, че с времето обсидиановото стъкло започва да абсорбира вода.
Учените успели да установят, че жителите на Великденския остров активно конструирали обсидианови инструменти и ги използвали между 1220 и 1650 г. А след това внезапно спрели.

Но подобна закономерност се проявявала само в една от точките, където археолозите провеждали разкопки. Рапануйците активно обработвали земята в планинските подножия от 1200 до 1300 г. След това малко забавили темпо, за да се заемат отново активно с това дело през 1480 г. А през 1705 г. се случило нещо и жителите на Великденския остров захвърлили земеделието.

Крайбрежни разкопки показали, че от 1250 до 1500 г. тук не се занимавали особено със земеделие. А през 1690 г. решили да не пренебрегват това дело и успешно обработвали земята чак до 1850 г., вече в съседство с европейците.

Освен това учените успели да установят, че климатичните условия в трите точки се различавали. В първата от тях хората страдали от наличието на планината Маунта Теревака, която пречела на нормалното падане на валежи и провокирала суши. На втория участък имало основно изтощена почва, която с времето станала неплодородна.

Изследователите смятат, че съкращаването на годните за земеделие земни участъци е довело до сблъсъци и дори войни между жителите на Великденския остров.

Във времената, когато на 163,6 кв. км земя са живели около 16 000 души, а храната далеч не стигала за всички, войните и гладът довели до сериозно намаляване на броя на тези хора. Мнозина се спасявали с канибализъм, който бил нещо обичайно за рапануйците. При пристигането на европейците на острова са живели около 3000 души. Освен това около началото на XVII век от острова изчезнали горите.